С помощта на вярната си химикалка Уолинг огради нещо на една от снимките — полицейска радиостанция, монтирана под таблото.
— Някой замислял ли се е какво означава това?
Той сви рамене.
— Не знам за осемдесет и шеста. Какво значи сега?
— Ами Джесъп е работел в „Аардварк“, фирма за извозване на неправилно паркирани коли, лицензирана от общината. Няколкото такива компании са се конкурирали. Шофьорите са подслушвали полицията и са научавали за катастрофи и нарушения. Така са имали предимство пред конкуренцията, нали разбираш? Само че всички „паяци“ са имали такива радиостанции и всички шофьори са ги слушали, за да имат предимство едни пред други.
— Ясно. Какво значи това?
— Нека първо да помислим за отвличането. От свидетелските показания и всичко останало е съвсем ясно, че това престъпление не е грижливо и търпеливо планирано. Извършено е импулсивно. Знаели са го още отначало. След малко може подробно да обсъдим мотивите, но за момента е достатъчно да кажем, че нещо неудържимо е подтикнало Джесъп да действа.
— Струва ми се, че знам нещо за мотивите — рече Бош.
— Добре, нямам търпение да го чуя. Но засега ще приемем, че някакво вътрешно напрежение е накарало Джесъп да действа импулсивно и той е отвлякъл Мелиса. Качил я е в „паяка“ и е потеглил. Очевидно не е знаел, че сестра й се крие в храстите и ще вдигне тревога. Затова отвлича жертвата и тръгва, но след няколко минути чува по радиостанцията в колата полицейското съобщение за похищението. Това го връща в реалността и го кара да осъзнае ситуацията, в която се намира. Изобщо не си е представял, че всичко ще се развие толкова бързо. Донякъде идва на себе си. Наясно е, че трябва да се откаже от плана си, за да се спаси. Трябва да убие момичето, за да го елиминира като свидетел, и после да скрие тялото, за да не бъде арестуван.
Хари кимна. Разбираше версията й.
— Искаш да кажеш, че не е възнамерявал да извърши такова престъпление.
— Точно така. Отказал се е от първоначалния си план.
— И когато се е обърнал към Бюрото, Клостър не е търсел каквото трябва.
— Точно така.
— Но дали наистина е имал план? Ти самата току-що каза, че престъплението е извършено импулсивно. Джесъп е видял възможност и се е възползвал от нея в рамките на секунди. Що за план може да е имал?
— Всъщност е повече от вероятно да е имал сложен и подробен план. Такива убийци имат парафилия — готов сценарий за идеалното психосексуално преживяване. Фантазират си го в най-малки подробности. И както можеш да очакваш, това често включва мъчения и убийство. Парафилията е част от ежедневния им измислен живот и се стига до момента, в който желанието става подтик, а подтикът се превръща в импулс за действие. Когато пресекат тази граница и започнат да действат, отвличането на жертвата може да е абсолютно неподготвено и импровизирано, но не и самото убийство. И нещастната жертва попада в сценария, който убиецът безброй пъти е разигравал във фантазиите си.
Бош погледна бележника си и установи, че е престанал да си води записки.
— Добре, но ти казваш, че в нашия случай не е станало така. Той се отказал от плана си. Чул е съобщението за отвличането по радиостанцията и то го е изтръгнало от фантазията и го е върнало в действителността. Разбрал е, че може би са близо до него. Убил е момичето и го е изхвърлил с надеждата, че няма да го заловят.
— Точно така. И както ти току-що отбеляза, когато следователите са се опитали да сравнят елементи от това убийство с други престъпления, по същество са сравнявали ябълки с портокали. Не са открили нищо подобно и са решили, че това е еднократно убийство с импулсивен характер. Аз не смятам така.
Хари вдигна поглед от снимките към Рейчъл.
— Смяташ, че го е правил и преди.
— Идеята, че го е правил и преди, е много съблазнителна. Няма да се изненадам, ако установиш, че е замесен и в други отвличания.
— Оттогава са минали повече от двайсет и четири години.
— Знам. И тъй като Джесъп не е бил свързан с неразкрити убийства, сигурно се касае за изчезнали и избягали от дома си деца. Случаи, в които не е било открито местопрестъпление. Момичета, които така и не са намерени.