Бош се сети за среднощните посещения на Джесъп в парковете по Мълхоланд Драйв. Може би вече знаеше защо е палил свещ в основата на дървото.
После го прониза още по-смайваща и страшна мисъл.
— Смяташ ли, че такъв човек може да използва онези престъпления отпреди толкова години, за да подхранва фантазиите си сега?
— Разбира се. Той е бил в затвора, имал ли е друг избор?
Обзе го усещане за неотложност. Неотложност, която вървеше заедно с все по-голяма увереност, че не си имат работа с изолирано убийство. Ако версията на Уолинг се окажеше вярна, а той нямаше причини да се съмнява в това, Джесъп беше рецидивист. И макар че го бяха затворили на топло за двайсет и четири години, сега отново вилнееше из града. Не след дълго щеше да се поддаде на напрежението и неустоимите желания, които вече го бяха тласкали към импулсивни действия.
Бош бързо взе решение — следващия път, когато Джесъп се поддадеше на напрежението и го обземеше непреодолимо желание да убива, той щеше да е там, за да го унищожи.
Погледът му се фокусира и той видя, че Уолинг го гледа странно.
— Благодаря ти за всичко, Рейчъл — каза накрая. — Струва ми се, че трябва да вървя.
19.
Това щеше да е обикновено заседание за решаване на досъдебни процедурни въпроси, но залата се пръскаше по шевовете. Адски много зяпачи и журналисти, както и доста адвокати. С Маги седяхме на масата на обвинението и за пореден път преглеждахме аргументите си. Всички въпроси пред съдия Брайтман вече бяха поставени и документирани. Сега Нейна светлост щеше да отправи още питания и да съобщи решенията си. Обземаше ме все по-силно безпокойство. Всички искания на Клайв Ройс бяха съвсем рутинни и с Маги бяхме представили солидни отговори. Бяхме готови да ги подкрепим и устно, но такова заседание можеше да крие и изненади. Неведнъж бях сварвал обвинението неподготвено тъкмо в такива случаи. А понякога делото може да бъде спечелено или изгубено още преди процесът да е започнал, с решение, взето на такова заседание.
Отпуснах се в стола и се озърнах назад, после бързо огледах залата. Усмихнах се престорено на един познат адвокат в галерията и отново се обърнах към Маги.
— Къде е Бош?
— Съмнявам се, че ще дойде.
— Защо? Последната седмица никакъв го няма.
— Работи по нещо. Вчера ми се обади и попита дали трябва да присъства. Отговорих му, че няма нужда.
— Дано да работи по нещо, свързано с Джесъп.
— Каза, че било свързано. Скоро щял да ни го съобщи.
— Много мило от негова страна. Процесът започва след четири седмици.
Зачудих се защо Бош се е обадил на нея, а не на мен — главния обвинител. Осъзнах, че съм ядосан и на двамата.
— Виж, не знам какво се е случило между вас по време на малкото ви пътуване до Порт Таунсенд, но той трябваше да се обади на мен.
Маги поклати глава, сякаш разговаряше с капризно дете.
— Не се тревожи, той знае, че ти си главният обвинител. Сигурно смята, че си прекалено зает, за да те информира ежедневно какво прави. И ще забравя какво каза за Порт Таунсенд. Само този път. Ако направиш още един такъв намек, ще си имаме сериозен проблем.
— Добре, извинявай. Просто…
Вниманието ми бе привлечено от Джесъп, който седеше оттатък пътеката, на масата на защитата, заедно с Ройс. Зяпаше ме с ехидна усмивчица и разбрах, че е наблюдавал двама ни с Маги. Може би даже ни беше подслушвал.
— Извини ме за малко — казах й аз, изправих се и се приближих до тях.
Наведох се към него.
— Мога ли да ти помогна с нещо, Джесъп?
— Не разговаряй с клиента ми, Мик — намеси се Ройс, преди Джесъп да успее да каже нещо. — Ако искаш да го попиташ нещо, питай мен.
Джесъп пак се усмихна, окуражен от защитния ход на адвоката си.
— Я си сядай на мястото — изсумтя той. — Нямам какво да ти кажа.
Ройс го хвана за ръката, за да го накара да млъкне.
— Аз ще се оправя с това. Ти кротувай.
— Той ме заплаши. Трябва да се оплачеш на съдията.
— Казах кротувай, аз ще се оправя с него.
Джесъп скръсти ръце и се отпусна назад.
— Проблем ли има, Мик? — попита британецът.
— Не, няма проблем. Просто не ми харесва да ме зяпа.
Върнах се на масата на обвинението, като се ядосвах на себе си. Не биваше да си изпускам нервите. Седнах и погледнах към камерата, поставена в ложата на съдебните заседатели. Съдия Брайтман беше одобрила заснемането на процеса и заседанията преди него, но само с една камера, която трябваше да снабдява с материал всички канали и мрежи.
След няколко минути съдията зае мястото си и призова залата за тишина. Едно по едно прегледахме исканията на защитата и повечето решения бяха в наша полза, без да се налага да излагаме още много аргументи. Най-важно беше рутинното искане за прекратяване на процеса по липса на доказателства, което съдията отхвърли почти без коментар. Когато Ройс поиска да бъде изслушан, тя отговори, че няма нужда да обсъждаме повече въпроса. Това сериозно порицание ужасно ми хареса, макар външно да се преструвах, че всичко е рутинно и досадно.