— Почакай, Маги. Почакай. Само казвам, че това е техният аргумент, а не че съм съгласен с него. Всъщност искам…
Вратата към стълбището се отвори и прокурорът, който беше заел нашето място на масата, влезе и тръгна нагоре. Погледнах си часовника. Бяха минали само осем минути.
— Тя отиде в кабинета си — осведоми ни той, докато минаваше покрай нас. — Спокойно.
— Благодаря.
Изчаках да чуя стъпките му на следващата площадка, преди да продължа, вече по-тихо.
— Добре, как да го предотвратя?
— Кажи на съдията, че това е очевиден опит за саботиране на обвинението. Наели са нов адвокат по една-единствена причина — защото е имал връзка с мен. А не заради някакви специфични умения, с които ще допринесе за защитата.
Кимнах.
— Добре. Друго?
— Не знам. Не се сещам… било е отдавна, без силна емоционална привързаност, без отражение върху професионалната преценка и поведение.
— Да, да, да… ами Бел? Той знае ли нещо, за което трябва да внимавам?
Тя ме погледна така, сякаш бях предател.
— Маги, трябва да знам, за да няма още изненади, разбираш ли?
— Добре, няма нищо. Той наистина трябва съвсем да е закъсал, че да взима пари само за да ме отстрани от делото.
— Не се бой, тая игра се играе от двама. Да вървим.
Върнахме се в залата и на минаване през портала кимнах на секретарката да повика съдията от кабинета й. Вместо да отида на масата на обвинението, се насочих към защитата, където бяха Ройс и неговият клиент. Сега Дейвид Бел седеше от другата страна на Джесъп. Надвесих се над рамото на Ройс и прошепнах достатъчно високо, за да ме чуе обвиняемият.
— Клайв, когато съдията излезе, ще ти дам възможност да оттеглиш това искане. Ако не го направиш, първо ще те изложа пред камерата и този момент ще е дигитално запечатан завинаги. И второ, онова предложение за освобождаване и обезщетение, което направих на клиента ти миналата седмица, е оттеглено. Окончателно.
Видях, че веждите на Джесъп се повдигат няколко сантиметра. Не беше чувал за никакво предложение, свързано с пари и свобода. Не беше чувал, защото аз не бях правил такова. Обаче сега Ройс трябваше да го убеди, че не е скрил нищо от него. Много му здраве.
Британецът се усмихна така, като че ли беше много доволен от реакцията ми. Отпусна се нехайно назад и хвърли писалката, която държеше, върху бележника си. Позлатен „Монблан“. Не биваше да се отнася така с нея.
— Мислиш си, че ще постигнеш нещо, а, Мик? Е, чуй какво ще ти кажа. Няма да оттегля искането и ми се струва, че ако ми беше направил предложение за освобождаване и обезщетение, щях да си спомням.
Добре, беше изобличил блъфа ми. И все пак му оставаше да убеди клиента си. Видях, че съдията излиза от кабинета си и изкачва трите стъпала към катедрата. Използвах оставащото ми време, за да прошепна за последно на Ройс:
— Колкото и да си платил на Бел, хвърлил си си парите на вятъра.
Отидох на масата на обвинението и останах прав. Брайтман призова за тишина.
— Добре, продължаваме с „Калифорния срещу Джесъп“. Господин Холър, ще отговорите ли на последното искане на обвиняемия, или ще представите отговора си в писмен вид?
— Ваша светлост, обвинението би желало да отговори веднага на… това искане.
— Добре тогава, давайте.
Опитах се да събера достатъчно възмущение в гласа си.
— Ваша светлост, и аз съм доста циничен, обаче трябва да кажа, че съм изненадан от тактиката на защитата с това искане. Това всъщност не е никакво искане, а просто опит за саботиране на съдебната система чрез лишаване на Народа на Кали…
— Ваша светлост — прекъсна ме Ройс, като скочи от мястото си. — Категорично възразявам срещу очернянето на моята репутация, което господин Холър прави за протокола и пред медиите. Това не е нищо повече от…
— Господин Ройс, ще имате възможност за реплика, след като господин Холър отговори на вашето искане. Седнете, моля.
— Да, ваша светлост.
Той седна и аз се опитах да си спомня докъде бях стигнал.
— Продължавайте, господин Холър.
— Да, ваша светлост. Както знаете, във вторник обвинението предаде всички доказателствени материали на защитата. Това, което получихте току-що, е изключително коварен ход, замислен от господин Ройс, след като е осъзнал срещу какво ще се изправи на процеса. Мислел си е, че обвинението ще се препъне в това дело. Сега вече знае, че няма да е така.
— Но какво общо има това с новото искане, господин Холър? — нетърпеливо попита съдията.
— Има много общо. Чували ли сте за „купуване“ на съдия? Е, господин Ройс прави опит за „купуване“ на прокурор. От доказателствените материали е разбрал, че Маргарет Макфърсън е може би най-важният член на прокурорския екип. Вместо да атакува доказателствата в съда, той се мъчи да нанесе коварен удар на обвинението, като разцепва екипа, събрал тези доказателства. До процеса остават само четири седмици, а господин Ройс прави ход, насочен срещу моята помощничка. Наел е адвокат, който изобщо няма опит в наказателното право, да не споменавам, че не е участвал в процес за убийство. Защо ще го прави, ваша светлост, освен за да скалъпи този мним конфликт на интереси?