— Ваша светлост?
Ройс отново беше на крака.
— Господин Ройс, казах ви, че ще получите възможност — отвърна съдията. Предупреждението съвсем ясно се долавяше в гласа й.
— Но, ваша светлост, аз не мога…
— Сядайте.
Той се подчини и Брайтман отново насочи вниманието си към мен.
— Ваша светлост, това е циничен ход, направен от отчаян адвокат. Позволявам си да се надявам, че няма да му позволите да подкопае устоите на конституцията.
Бяхме като скачени съдове, аз седнах — а Ройс моментално се изправи.
— Един момент, господин Ройс — вдигна ръка съдията и му даде знак да се върне на мястото си. — Искам да поговоря с господин Бел.
Сега дойде ред на Бел да стане. Той беше добре облечен, с пясъчноруса коса и червендалесто лице, но виждах страха в очите му. Независимо дали той се беше обърнал към Ройс, или Ройс — към него, ставаше ясно, че не е очаквал да се изправи пред съдията и да дава обяснения.
— Господин Бел, не съм имала удоволствието да ви видя да практикувате в моята зала. С наказателно право ли се занимавате?
— Хм, не, госпожо, обикновено не. Аз съм адвокат, участвал съм в над трийсет процеса. Разбирам си от работата в съда, ваша светлост.
— Браво. Колко от тези процеси са били за убийство?
Стана ми смешно, докато наблюдавах как онова, което бях привел в движение, набира собствена инерция. Ройс изглеждаше покрусен, планът му се пръскаше на парченца като скъпа ваза.
— Сам по себе си, нито един не беше процес за убийство. Но няколко бяха за неумишлено причиняване на смърт.
— Не е същото. В колко наказателни процеса сте участвали, господин Бел?
— В нито един, ваша светлост.
— С какво ще допринесете за защитата на господин Джесъп?
— Ваша светлост, аз имам извънредно богат съдебен опит, но не мисля, че биографията ми има някакво значение. Господин Джесъп има право сам да избира защитниците си и…
— Какъв точно е конфликтът на интереси между вас и госпожа Макфърсън?
На лицето на Бел се изписа озадачено изражение.
— Разбрахте ли въпроса? — попита съдията.
— Да, ваша светлост, конфликтът се състои в това, че имахме интимна връзка, а сега ще бъдем противници в процеса.
— Били ли сте женени?
— Не, ваша светлост.
— Кога сте имали интимна връзка и колко е продължила тя?
— Преди седем години и продължи около три месеца.
— Оттогава поддържали ли сте контакт с нея?
Бел вдигна очи към тавана, като че ли търсеше отговора там. Маги се наведе и зашепна в ухото ми.
— Не, ваша светлост — отвърна Бел.
Изправих се.
— Ваша светлост, в интерес на пълното изясняване на истината, ще добавя, че за последните седем години господин Бел е пратил на госпожа Макфърсън една коледна картичка. Тя не му е отговорила.
В залата се разнесе приглушен смях. Съдията не обърна внимание и погледна нещо на катедрата пред себе си. Като че ли беше чула достатъчно.
— В какво се състои конфликтът на интереси, за който се тревожите, господин Бел?
— Хм, ваша светлост, малко ми е трудно да говоря на открито заседание, обаче аз прекъснах връзката с госпожа Макфърсън и се безпокоя, че от нейна страна може да е останала известна враждебност. Ето това е конфликтът.
Съдията нямаше да се върже на това и всички в залата го знаеха. Започваше да става неловко даже да гледаш.
— Госпожо Макфърсън — каза Брайтман.
Маги отмести стола си назад и се изправи.
— Изпитвате ли враждебност към господин Бел?
— Не, ваша светлост, поне до днес. Занимавах се с по-приятни неща.
Когато копието на Маги улучи целта, отново чух тих кикот от редовете зад мен.
— Благодаря, госпожо Макфърсън — отвърна съдията. — Можете да седнете. Вие също, господин Бел.
Той облекчено се стовари на стола си. Съдията се наведе напред и заговори делово по микрофона.
— Искането се отхвърля.
Ройс незабавно скочи на крака.
— Ваша светлост, аз не бях изслушан преди вашето решение.
— Искането беше ваше, господин Ройс.
— Но бих желал да отговоря на някои от нещата, които каза господин Холър…
— Господин Ройс, вече издадох решението си. Не виждам необходимост от повече обсъждания. А вие?