Той разбра, че поражението му може да стане още по-тежко, и преустанови опитите си.
— Благодаря, ваша светлост.
Британецът седна. Съдията прекрати заседанието ние си събрахме нещата и се насочихме към задната врата. Но не толкова бързо, колкото Ройс. Той, клиентът му и набеденият му колега си плюха на петите, все едно ще изпуснат последния влак в петък вечер. И този път Ройс не си направи труда да спре пред залата, за да поприказва с медиите.
— Благодаря, че ме защити — усмихна ми се Маги, когато стигнахме при асансьорите.
Свих рамене.
— Ти сама се защити. Сериозно ли говореше, когато каза, че след Бел си се заела с по-приятни неща?
— Определено по-приятни от него.
Погледнах я, но не успях да открия по-дълбок смисъл в думите й. Вратата на асансьора се отвори и ние се озовахме пред Хари Бош, който тъкмо се канеше да излезе от кабината.
20.
Бош излезе от асансьора и за малко да се сблъска с Холър и Макфърсън.
— Свърши ли? — попита той.
— Пропусна го — отвърна Холър.
Детективът бързо се обърна и удари едно от гумените уплътнения на вратата, преди да се е затворила.
— Слизате ли?
— Такива са намеренията ни. — Гласът на Холър не скриваше яда му. — Мислех, че няма да идваш на заседанието.
— Нямаше. Дойдох да ви взема.
Спуснаха се с асансьора и Хари ги убеди да повървят с него до Дирекция на полицията. Регистрира ги като посетители и тримата се качиха на петия етаж, където се намираше отдел „Грабежи и убийства“.
— За пръв път идвам тук — отбеляза Макфърсън. — Тихо е като в застрахователна фирма.
— Да, с преместването изгубихме доста от стария си чар — отвърна Бош.
Дирекцията беше в новата сграда едва от шест месеца. Тя беше някак тиха и стерилна. На повечето й обитатели, включително на Бош, им липсваше старият „Паркър Сентър“, въпреки че беше съвсем порутен.
— Имам самостоятелно помещение ей там — посочи той вратата в отсрещния край на помещението.
Отключи я и влязоха в просторен кабинет с голяма заседателна маса в средата. Едната стена беше стъклена и гледаше към общото помещение, но Бош спусна и затвори щорите. На срещуположната стена висеше голяма бяла дъска с един ред снимки отгоре и множество бележки под всяка от тях. На всички фотографии имаше момичета.
— Работя по това цяла седмица без прекъсване — осведоми ги той. — Сигурно сте се чудили къде съм изчезнал, затова реших, че е време да ви покажа какво съм открил.
Макфърсън спря на няколко крачки от вратата и се вгледа в снимките с присвити очи, разкривайки на Бош суетата си. Имаше нужда от очила, но той не я бе виждал да носи такива.
Холър отиде до масата, на която бяха оставени няколко кутии с архивни дела. Издърпа бавно един стол и седна.
— Маги — покани я детективът. — Защо не седнеш?
Макфърсън най-после се откъсна от транса си и седна в края на масата.
— Дали е това, което си мисля? — попита тя. — Всички приличат на Мелиса Ланди.
— Хайде първо да ви изложа нещата и вие сами ще направите заключения — рече Бош.
Той заобиколи масата, за да отиде при дъската. Застана с гръб към нея и започна разказа си:
— Имам една приятелка, бивш профайлър. Не…
— Къде е работила? — прекъсна го Холър.
— Във ФБР, но какво значение има? Не познавам по-добър специалист от нея. Затова скоро след като се включих в тая история, я помолих неофициално да прегледа материалите по делото и тя го направи. Стигна до заключението, че през осемдесет и шеста тотално са сбъркали в интерпретацията на случая. Там, където тогавашните следователи са видели импулсивно престъпление, тя откри нещо друго. Накратко, откри признаци, че убиецът на Мелиса Ланди може да е убивал и преди това.
— Уф, почна се — отново го прекъсна Холър.
— Виж бе, човек, не разбирам защо се държиш така — ядоса се Бош. — Ти ме привлече като следовател в тая работа и аз я разследвам. Защо не ме оставиш да ви разкажа каквото знам? После прави каквото щеш. Ако решиш, че е вярно, действай нататък. Ако не, майната му. Аз ще съм си свършил работата, като съм привлякъл вниманието ти към това.
— Никак не се държа, Хари. Просто разсъждавам на глас. За всички неща, които могат да усложнят един съдебен процес. Да усложнят споделянето на доказателствения материал със защитата. Ясно ли ти е, че всичко, което ни разказваш сега, трябва моментално да бъде предадено и на Ройс?
— Само ако възнамеряваш да го използваш.
— Какво?
— Мислех, че знаеш правилата за доказателствения материал по-добре от мен.
— Знам правилата. Защо ни доведе тук за тоя цирк, щом смяташ, че не бива да го използваме?