Выбрать главу

— И нищо друго?

Бош се обърна и погледна Холър.

— Това е засега.

— Тогава споделянето на доказателствения материал не е проблем. Тук няма нищо. Джесъп не е свързан с което и да е от тези момичета. Най-близката връзка, която имаш, е с това момиче от Ривърсайд, което е пет години по-голямо от Мелиса Ланди. Цялата работа ми се струва малко неправдоподобна.

На Хари му стори, че долавя нотки на облекчение в гласа на Холър.

— Е, всичко това си има и друга страна — отвърна той, отиде при кутиите в края на масата и извади една папка. После се върна и я сложи на масата пред Макфърсън.

— Както знаете, поставихме Джесъп под наблюдение още от самото му освобождаване.

Маги разтвори папката и видя наръч снимки на обвиняемия с размери 20 на 25 сантиметра. Очевидно бяха направени по време на наблюдението.

— Оказа се, че той няма установен режим, затова го следят денонощно. И скоро стана ясно, че Джесъп води два поразително различни живота. Публичен, за пред медиите, в така нареченото му пътуване към свободата. От усмивки пред камерите и ядене на хамбургери до сърфиране на Венис Бийч за телевизиите.

— Да, това ни е известно — рече Холър. — И в голямата си част е дирижирано от неговия адвокат.

— После идва частният му живот — продължи Бош. — Обиколки по барове, вечерни разходки и среднощни посещения.

— Къде? — попита Макфърсън.

Хари стигна до последното си нагледно помагало — карта на планината Санта Моника. Разгъна я на масата пред тях и каза:

— От освобождаването му насам Джесъп девет пъти е напускал апартамента си във Венис и посред нощ е отивал с колата си на „Мълхоланд“. Оттам е посещавал един-два парка на нощ. Франклин Кениън му е любимият. Ходил е там шест пъти. Но е бил няколко пъти и в Стоун Кениън, Ръниън Кениън и на площадката във Фрайман Кениън.

— И какво е правил там? — погледна го Маги.

— Ами, първо, това са обществени паркове, които са затворени след залез-слънце — поясни Бош. — Затова му се налага да се вмъква вътре. Става дума за два-три часа през нощта. Влиза и просто седи там. Общува с нещо. Два пъти е палил свещи. Винаги на едни и същи места във всеки парк. Обикновено на пътека или под дърво. Нямаме снимки, понеже е много тъмно и не можем да рискуваме да се приближим. Тази седмица няколко пъти ходих с хората от ЗСР и го наблюдавах. Като че ли просто медитира.

Хари огради четирите парка на картата. Всички се намираха до „Мълхоланд“, близо един до друг.

— Разговарял ли си с твоята профайлърка за това? — попита Холър.

— Да, и тя е на същото мнение като мен — че той посещава гробове. Общува с мъртвите… с жертвите си.

— О, божичко… — изпъшка Мики.

— Да — каза Бош.

Последва дълго мълчание, докато Холър и Макфърсън обмисляха последиците от разследването на детектива.

— Хари, някой копал ли е на тези места? — наруши тишината Маги.

— Не още. Не искахме да се юрнем там с лопати, защото той все се връща на местата. Ще разбере, че става нещо, а засега не бива да го подплашваме.

— Ясно. Ами…

— Кучета, издирващи трупове. Да, вчера са ги завели там под прикритие. Ние…

— Какво значи „куче под прикритие“? — прекъсна го Холър.

Бош избухна в смях и това донякъде разпръсна напрежението в стаята.

— Исках да кажа, че имаме две такива кучета и ги закарахме с цивилни коли. Водеха ги цивилни детективи. Все едно някой си разхожда кучето, обаче и това е проблем, защото по тези пътеки в парка е забранено за кучета. Тъй или иначе направихме каквото можахме. Обадих се в ЗСР, за да се уверя, че Джесъп не е в района на „Мълхоланд“. Беше на сърфинг.

— И? — нетърпеливо се обади Макфърсън.

— Тези кучета просто лягат на земята, когато уловят миризма на човешки леш. Уж можели да я усетят през пласта почва даже след сто години. Както и да е, на три от четирите места, на които е ходил Джесъп, кучетата не реагираха. Но едното куче легна на четвъртото място.

Макфърсън рязко се завъртя на стола си и погледна Холър. Той отговори на погледа й, все едно водеха безмълвен разговор.

— Трябва да отбележа, че точно това куче в миналото е грешало — тоест, давало е фалшива положителна реакция — в около една трета от случаите — добави Хари. — Другото куче не е реагирало на същото място.