Преди да влезем в залата, окръжният прокурор ми беше казал, че той ще направи изявлението и ще отговаря на всички въпроси, освен ако не са конкретно отправени към мен. С други думи, даде ми ясно да разбера, че ще командва парада. Аз обаче реших още отначало да му дам да разбере, че делото ще бъде мое.
— Аз ще отговоря — изпреварих го и се наведох към катедрата с микрофоните. — Проведеният от „Генетично правосъдие“ ДНК тест доказва само, че откритата по дрехите на жертвата телесна течност не е на Джейсън Джесъп. Това не го прави невинен в извършване на престъплението. Има разлика. ДНК анализът дава само допълнителна информация, която съдебните заседатели да вземат предвид.
Изправих се и видях, че Уилямс ми хвърля поглед, с който сякаш казваше: „Не се ебавай с мен“.
— На кого е ДНК материалът? — извика някой от публиката.
Окръжният прокурор побърза да отговори:
— Засега няма да коментираме доказателствата по делото.
— Защо поемаш тоя случай, Мики?
Гласът се разнесе от дъното на залата, зад прожекторите, и не можех да видя собственика му. Надвесих се над микрофоните, накланяйки тялото си така, че Уилямс трябваше да отстъпи назад.
— Чудесен въпрос. За мен определено е необичайно да съм от отсрещната страна на пътеката, така да се каже. Смятам обаче, че този случай си заслужава. Аз съм служител на закона и горд член на Калифорнийската адвокатска колегия. Ние се заклеваме да служим на правосъдието и справедливостта, като спазваме конституцията и законите на тази страна и на щата. Едно от задълженията на юриста е да прегръща справедливата кауза без лични съображения. Тази кауза е такава. Някой трябва да говори от името на Мелиса Ланди. Запознах се с доказателствения материал по случая и съм убеден, че заемам страната на справедливостта. Мярката за това е доказателство отвъд всякакво основателно съмнение. Мисля, че тук има такова доказателство.
Уилямс се приближи, постави длан върху ръката ми и любезно ме измести от микрофоните.
— Не искаме да се задълбочаваме повече по отношение на доказателствата — бързо заяви той.
— Джесъп вече е прекарал двайсет и четири години в затвора — се обади Солтърс отново. — Ако не бъде осъден за предумишлено убийство, сигурно ще си остане с излежаното време. Господин Уилямс, наистина ли си струва разходите и усилията да съдите пак този човек?
Още преди да довърши въпроса, разбрах, че с окръжния прокурор имат уговорка. Тя му подхвърляше лесни топки, които той отбиваше с лекота, и така щеше да изглежда добър и справедлив по новините в единайсет и в утрешния вестник. Репортерката щеше да получи своя дял от сделката под формата на вътрешна информация за доказателствата и стратегията на обвинението. В тоя момент реших, че това си е моето дело, моят процес, моята сделка.
— Това няма никакво значение — високо обявих от мястото си встрани от катедрата.
Всички погледи се насочиха към мен.
— Би ли говорил на микрофоните, Мики?
Същият глас иззад прожекторите. Явно ме познаваше, за да ме нарича така. Отново се наклоних към микрофоните, изтласквайки Уилямс като баскетболен нападател, устремил се към рикошираща топка.
— Убийството на дете е престъпление, което трябва да бъде преследвано с цялата строгост на закона, независимо от вероятностите и рисковете. Тук няма гаранция за победа. Но решението не се базираше на това. Мярката е основателното съмнение и съм сигурен, че ще се справим с него. Според нас всички улики доказват, че този човек е извършил това ужасно престъпление, и няма значение колко време е минало, нито колко дълго е лежал в затвора. Той трябва да бъде съден. Дъщеря ми е съвсем малко по-голяма, отколкото е била Мелиса… Знаете ли, хората забравят, че по време на първия процес обвинението е пледирало за смъртна присъда, но съдебните заседатели препоръчали да не бъде наложена такава и съдията му дал доживотен затвор. Това е било тогава, а сега си е за сега. Ние отново ще искаме по това дело да бъде издадена смъртна присъда.
Уилямс постави ръка на рамото ми и ме избута от микрофоните.
— Хм, да не избързваме — рече той. — Окръжна прокуратура още не е взела решение дали ще искаме смъртна присъда. Това ще стане на по-късен етап. Но господин Холър каза нещо много вярно и много тъжно. В нашето общество няма по-тежко престъпление от убийството на дете. Трябва да направим всичко по силите и възможностите си, за да потърсим справедливост за Мелиса Ланди. Благодаря ви, че дойдохте на тази пресконференция.
— Чакайте малко — извика един репортер от средните редове. — Ами Джесъп? Кога ще го доведат тук за процеса?