— Добре — реши той накрая. — Ще работя отделно по този случай. Засега. Обаче в новия профил има още нещо, което трябва да знаете.
— Най-после падна и втората обувка — рече Макфърсън. — Давай.
— Моята приятелка каза, че убиец като Джесъп не се променя в затвора. Тъмната материя вътре не изчезва. Остава си там. Чака. Като рак. И реагира на външно напрежение.
— Значи пак ще убие — заключи Маги.
Бош кимна бавно.
— Може да посещава гробовете на някогашните си жертви само докато не изпита потребност от… ново вдъхновение. А ако се почувства под напрежение, има голяма вероятност да извърши нещо в тази посока още по-скоро.
— В такъв случай трябва да сме готови — заяви Холър. — Аз го пуснах на свобода. Ако имаш някакви съмнения, че сте в състояние да го следите постоянно, искам да ги чуя.
— Нямам никакви съмнения — отвърна Хари. — Ако Джесъп направи ход, ще го пипнем.
— Кога ще излизаш пак с групата от ЗСР? — попита Макфърсън.
— Когато имам възможност. Но дъщеря ми е при мен, така че остават нощите, през които спи при приятелката си, или когато успея да намеря някой да остане с нея.
— Искам и аз да дойда веднъж.
— Защо?
— Искам да видя истинския Джесъп. Не онзи от вестниците и телевизията.
— Ами…
— Какво?
— Виж, в групата няма жени и постоянно са в движение с тоя тип. Няма почивки за тоалетна. Пикаят в бутилки.
— Не се безпокой, Хари, мисля, че ще се справя.
— Тогава ще го уредя.
21.
Погледнах си часовника, когато чух Маги да поздравява Лорна в приемната. Тя влезе в кабинета и остави чантата си на своето бюро — една от ония тънки и модерни италиански кожени папки за лаптоп, каквато в никакъв случай не би си купила сама. Прекалено скъпа, прекалено червена. Искаше ми се да знам кой й я е подарил. Искаше ми се да знам много неща, които никога нямаше да ми каже.
Произходът на червеното й куфарче обаче беше най-малката ми грижа. След тринайсет дни щяхме да започнем избора на съдебни заседатели за процеса срещу Джесъп, а Клайв Ройс най-после бе нанесъл най-могъщия си досъдебен удар. Беше дебел два и половина сантиметра и в момента лежеше на бюрото пред мен.
— Къде беше? — попитах аз с раздразнение. — Търсих те по мобилния, но не ми отговори.
Тя се приближи до бюрото ми и си придърпа стол.
— По-скоро ти къде беше?
Погледнах настолния си календар и не видях нищо в квадратчето за деня.
— За какво говориш?
— Телефонът ми беше изключен, защото присъствах на тържеството за награждаване на отличниците в училището на Хейли. Там не обичат да звънят джиесеми, докато връчват наградите на децата.
— Уф, мамка му!
Беше ми казала и ме бе подсетила с имейл. Аз го разпечатах и го закачих на хладилника. Обаче не го записах в настолния си календар, нито в телефона. Бях се издънил.
— Трябваше да присъстваш, Холър. Щеше да се гордееш с нея.
— Знам, знам. Прецаках се.
— Нищо, ще имаш други възможности. Да се прецакаш или да се гордееш.
Болезнен удар. Щеше да е по-добре, ако ме беше сдъвкала, както обикновено. Пасивно-агресивният подход винаги те засяга по-силно и тя сигурно го знаеше.
— Другия път ще дойда. Обещавам.
Маги не каза нищо саркастично от рода на „Естествено, Холър“ или „Това вече съм го чувала“. И кой знае защо ми стана още по-кофти. Тя просто мина към работата.
— Какво е това? — кимна към документа пред мен.
— Това е последният отпор на Клайв Ройс. Най-добрият. Искане за изключване на показанията на Сара Ан Глисън.
— И естествено го подава петък следобед, три седмици преди процеса.
— По-скоро седемнайсет дни.
— Моя грешка. Какво пише?
Завъртях документа и го плъзнах по бюрото към нея. Беше прихванат с голям черен кламер.
— Работил е по това още отначало, защото знае, че делото се свежда до нея. Тя е главният ни свидетел и без нея всичките ни аргументи губят значение. Даже космите в „паяка“ са косвено доказателство. Ако я отстрани, обвинението ни отива по дяволите.
— Ясно ми е. Но как се опитва да се избави от нея?
Маги запрелиства страниците.
— Искането е получено в девет и е дълго осемдесет и шест страници, тъй че нямах време да го смеля изцяло. Но има два аспекта. Оспорва първоначалното идентифициране на Джесъп, когато Сара е била малка. Според него цялото разпознаване било организирано тенденциозно. И…
— Това вече беше оспорено, съдията прие нашите аргументи и потвърди решението си след възражението на защитата. Той само губи времето на съда.