— Мисля, че е достатъчно силна. Струва ми се, че даже се нуждае от това. Нали разбираш, да го изкара навън, да изкупи греховете си. Става дума за изкупление, Майкъл. Това ти е познато.
Задълго се вгледахме един в друг.
— Така или иначе смятам, че тя ще е много силна и съдебните заседатели ще го видят — наруши мълчанието Маги. — Сара е борец. Всички обичат борците.
Кимнах.
— Бива те да убеждаваш, Магс. Това е дарба. И двамата знаем, че ти трябваше да си главен обвинител.
— Благодаря, че го казваш.
— Добре, иди при нея и я подготви. Може би другата седмица. Дотогава би трябвало вече да има график за свидетелите, тъй че ще й кажеш кога ще я повикаме.
— Ясно.
— Между другото, какви са плановете ти за уикенда? Трябва да напишем отговор на това нещо.
Посочих искането на защитата.
— Ами Хари най-после уреди да отида с групата от ЗСР утре вечер. И той ще дойде — май дъщеря му ще нощува при приятелка. Иначе съм свободна.
— Защо ти е да губиш толкова време да наблюдаваш Джесъп? Полицията се справя с това достатъчно добре.
— Както вече казах, искам да видя Джесъп, когато си мисли, че не го вижда никой. Щях да ти предложа да дойдеш, но Хейли ще е при теб.
— Не бих си губил времето. Но би ли дала на Бош копие от това искане? Ще трябва да провери някои от тези свидетели и техните показания. Не всички бяха включени в материалите, които Ройс ни предаде.
— Да, хитро го изигра. Не ги включи в свидетелския списък, докато не се появиха тук. Ако съдията отхвърли искането и заяви, че съдебните заседатели сами ще решат дали да вярват на показанията на Глисън, той ще излезе с нов свидетелски списък и ще каже, добре, трябва да изкарам тези хора пред съдебните заседатели, за да свидетелстват за достоверността на нейните показания.
— И тя ще трябва да го приеме, иначе ще влезе в противоречие със собственото си решение. Клайв Хитрия. Той си знае работата.
— Както и да е, ще занеса копие на Хари, но мисля, че той още се занимава със старите случаи.
— Няма значение. Процесът е най-важен. Трябва ни пълната биография на тези хора. Ти ли ще се разбереш с него, или аз да го направя?
Когато си поделихме задълженията преди процеса, оставих на Маги подготовката на свидетелите на защитата. Всички, освен Джесъп. Ако дадеше показания, щеше да е мой.
— Аз ще поговоря с него — отвърна тя.
После смръщи чело. Познавах този навик.
— Какво има?
— Нищо. Просто мисля как да го оспорим. Предлагам да подадем досъдебно искане с цел да ограничим Ройс по отношение на дискредитиращите неща. Въз основа на това, че фактите от живота й след убийството на сестра й нямат отношение към достоверността на показанията й, ако разпознаването на Джесъп сега съответства на направеното в миналото.
Поклатих глава.
— Ако бях на мястото на Ройс, щях да възразя, че нарушаваш гарантираното от шестата поправка право на клиента ми да подложи на кръстосан разпит своя обвинител. Съдията може да ограничи някои от нещата, ако се повтарят, обаче не разчитай, че ще забрани всичко.
Маги сви устни, знаеше, че съм прав.
— Все пак си струва да опитаме — добавих. — Всичко си струва. Всъщност искам да удавя Ройс в хартия. Ще му тръснем цял телефонен указател — нека се рови в него.
Тя ме погледна и се усмихна.
— Какво има?
— Харесва ми, когато те обзема справедлив гняв.
— Още нищо не си видяла.
Бившата ми жена извърна очи, преди нещата да отидат по-далеч.
— Къде искаш да работим през почивните дни? — попита тя. — Не забравяй, че Хейли ще е при теб. Няма да й хареса, ако си зает целия уикенд.
Замислих се. Хейли обичаше музеи. Дотолкова, че ми беше писнало да обикалям сто пъти едни и същи музеи. Освен това обичаше да ходи на кино. Трябваше да проверя дали дават някой нов филм.
— Доведи я вкъщи утре сутринта и се приготви да поработим върху нашия отговор. Може да се редуваме. Аз ще я заведа на кино или някъде другаде следобед, а ти ще продължиш и после ще отидеш с хората от ЗСР. Ще се получи.
— Добре, уговорихме се.
— Или…
— Или какво?
— Можеш да я доведеш довечера и да си устроим празнична вечеря в чест на непълното отличие, с което завършва дъщеря ни. Може даже да отметнем малко работа с теб.
— И да остана да пренощувам, това ли имаш предвид?
— Естествено, ако искаш.
— Ще ти се, Холър.
— Определено.
— Между другото, тя завърши с пълно отличие. Гледай да не сбъркаш довечера, когато я видиш.
Усмихнах се.
— Довечера ли? Сериозно?
— Да, струва ми се.
— Тогава не се бой. Всичко ще е наред.
22.
Тъй като Бош беше споменал, че един от прокурорите иска да участва в наблюдението на ЗСР, лейтенант Райт направи графика си така, че да е нощна смяна в събота и да шофира колата. Трябваше да ги вземе от обществен паркинг във Венис, на шест преки от плажа. Бош се срещна с Макфърсън там и се обади по радиостанцията на Райт, за да му съобщи, че са готови и го чакат. След петнайсет минути джипът влезе в паркинга и спря до тях. Хари й отстъпи предната седалка и се качи отзад. Не проявяваше кавалерство. Широката седалка щеше да му позволи да се поизтегне през дългата нощ на наблюдението.