— Разбирам, лейтенант. Струва ми се много интелигентна тактика.
— Наричайте ме Стив.
— Добре, Стив. Вашите хора вътре могат ли да контактуват помежду си?
— Да, обаче са глухи.
— Глухи ли?
— Всички имаме микрофончета, нали знаете, като на Секретната служба. Но не си слагаме слушалки, когато сме в барове например. Прекалено очевидно е. Тъй че те съобщават къде се намират, когато е възможно, но не чуват нищо, освен ако не извадят слушалката изпод яката си и не си я сложат. За съжаление това не е като по телевизията, където просто си пъхат миниатюрната слушалка в ухото и няма никаква жица.
— Разбирам. Хората ви пият ли наистина, докато са на наблюдение в бар?
— На такова място, ако човек си поръча безалкохолно или чаша вода, ще стане подозрителен. Затова си поръчват пиячка. Обаче не се наливат. За щастие Ретро обича да ходи на оживени места. Така е по-лесно да поддържаме прикритието си.
Докато на предната седалка водеха общи разговори, Бош извади телефона си и започна да пише съобщение на дъщеря си. Макар да знаеше, че няколко чифта очи наблюдават „Брига“ и самия Джесъп вътре, той час по час вдигаше поглед към вратата на бара.
„Как е? Забавлявате ли се?“
Маделин щеше да нощува в дома на приятелката си Орора Смит, само на няколко преки от тях, но Бош нямаше да е наблизо, ако се нуждаеше от него. Изтекоха няколко минути, преди тя неохотно да му отговори. Само че се бяха споразумели. Трябваше да отговаря на обажданията и есемесите му, иначе свободата й — или както тя я наричаше, каишката — щеше да бъде ограничена.
„Всичко е наред. Няма нужда да ме проверяваш.“
„Разбира се, че има нужда. Аз съм ти баща. Не стойте до много късно.“
„К.“
И толкова. „К“ вместо „ОК“. Детско съкращение в и без това непълноценна връзка. Бош беше наясно, че се нуждае от помощ. Не знаеше адски много неща. Понякога като че ли се разбираха чудесно и всичко изглеждаше идеално. Друг път бе сигурен, че тя ще се измъкне през вратата и ще избяга. Вследствие от съвместния им живот любовта към дъщеря му растеше повече, отколкото смяташе, че е възможно. Мислите за нейната сигурност и надеждите за щастливото й бъдеще постоянно изпълваха ума му. Копнежът му да направи живота й по-добър и да я отдалечи колкото може повече от миналото й от време на време пронизваха гърдите му с физическа болка. И все пак сякаш не можеше да се пресегне през пътеката. Самолетът се разтърсваше и той все не улучваше ръката й.
Прибра телефона и отново погледна входа на „Брига“. Отпред имаше тълпа пушачи. Точно в този момент от радиостанцията се разнесе глас, на фона на рязко изтракване на блъскащи се билярдни топки.
— Излиза. Ретро излиза.
— Доста рано — отбеляза Райт.
— Той пуши ли? — попита Макфърсън. — Може просто да…
— Поне ние не сме го виждали да пуши.
Хари не откъсваше очи от изхода и вратата скоро се отвори. Един мъж излезе и тръгна по тротоара. Дори от това разстояние Бош го разпозна — беше Джесъп. Абът Кини Булевард прорязваше Венис в северозападна посока. Обектът се движеше натам.
— Къде е паркирал? — осведоми се Бош.
— Никъде — отвърна Райт. — Живее на няколко преки оттук. Дойде пеша.
Продължиха да го наблюдават в мълчание. Джесъп измина две преки по булеварда, подминавайки ресторанти, кафенета и галерии. По тротоара се движеха много хора. Почти всички заведения бяха отворени, за да посрещнат наплива от клиенти в събота вечер. Джесъп влезе в кафене на име „Абътс Хабит“. Лейтенантът включи радиостанцията и нареди на един от хората си да го последва, но преди полицаят да успее да изпълни заповедта, обектът се появи навън с чаша кафе в ръка и продължи нататък.
Райт запали джипа и навлезе в трафика, движейки се в обратната посока. Направи обратен завой чак две преки нататък, така че Джесъп да не го види, ако случайно се озърне назад. Лейтенантът през цялото време поддържаше радиовръзка с другите от групата, които обгръщаха обекта в невидима мрежа. Дори Джесъп да знаеше за нея, нямаше как да им се изплъзне.
— Насочва се към апартамента си — съобщи някой от наблюдателите. — Може да е решил да се прибере рано.
Абът Кини Булевард, носещ името на човека, построил Венис преди повече от век, продължаваше като Брукс Авеню, което после се пресичаше с Мейн Стрийт. Джесъп прекоси „Мейн“ и зави по една от пешеходните улици, които бяха забранени за автомобили. Райт беше готов за това и прати две от колите на Пасифик Авеню, за да го пресрещнат, когато излезе от другата страна.