Лейтенантът спря до кръстовището на „Брукс“ и „Мейн“ и изчака да му докладват, че Джесъп е на „Пасифик“. След две минути загуби търпение и отново включи радиостанцията.
— Къде е той, момчета?
Никой не отговори. Никой не виждаше Джесъп. Райт бързо прати някой на мястото.
— Втори, върви там. Действай по двайсет и трета.
— Ясно.
Макфърсън се озърна към Бош на задната седалка, после пак погледна Райт.
— Какво е „двайсет и трета“?
— Прилагаме различни тактики и не говорим за тях в ефир.
Той посочи през предното стъкло.
— Това е двайсет и трета.
Бош видя мъж с червен анорак, който носеше кутия с пица, да пресича „Мейн“ и да тръгва по пешеходната улица — Брийз Авеню. Зачакаха и накрая радиостанцията изпращя.
— Не го виждам. Минах по целия път и го ня…
Гласът секна. Райт мълчеше. Продължиха да чакат и после същият глас прошепна:
— За малко да се блъсна в него. Появи се измежду две къщи. Вдигаше си ципа.
— Добре, той заподозря ли нещо? — попита лейтенантът.
— Не. Помолих да ме упъти към Брийз Корт и той каза, че това било Брийз Авеню. Чисти сме. Вече би трябвало да излезе.
— Тук Четвърти. Прихващаме го. Насочва се към „Сан Хуан“.
Четвърти беше една от двете коли, пратени от Райт на „Пасифик“. Джесъп живееше в апартамент на Сан Хуан Авеню, между „Спийдуей“ и плажа.
Мимолетното напрежение, обзело Бош, започна да го напуска. Понякога проследяването ставаше много нервно. Скривайки се между две къщи, за да се облекчи, Джесъп почти беше предизвикал паника.
Лейтенантът насочи екипите към района около Сан Хуан Авеню, между „Пасифик“ и „Спийдуей“. Обектът отключи вратата на апартамента на втория етаж, в който бе отседнал, и групите бързо заеха позиции. Отново щяха да чакат.
Бош знаеше от опит, че главното качество на добрия наблюдател е да не се смущава от тишината. Някои хора изпитваха желание да запълнят мълчанието. Хари не беше от тях и се съмняваше, че в ЗСР има такива. Обзе го любопитство да види как ще реагира Макфърсън, след като краткият курс по наблюдение на Райт бе приключил и нямаше какво друго да правят, освен да чакат и гледат.
Детективът извади телефона си, за да види дали не е пропуснал есемес от дъщеря си, но нямаше нищо. Реши да не я тормози с нови проверки и го прибра. Дойде време да се възползва от факта, че бе отстъпил предната седалка на Макфърсън. Завъртя се и изпъна крака върху седалката, заемайки полулегнала поза, с гръб, опрян на вратата. Маги се озърна назад и се усмихна в мрака на купето.
— Аз те помислих за джентълмен, а ти просто си искал да се изтегнеш.
Бош също се усмихна.
— Хвана ме.
Отново се възцари тишина. Той се замисли за думите на Макфърсън, докато чакаха на паркинга Райт да ги вземе. Първо му беше дала копие от последното искане на защитата, което той заключи в багажника на колата си, а после му каза, че се налага да проучи свидетелите и техните показания, да потърси начини да превърне опасността, която представляват за делото, в предимство за обвинението. С Холър цял ден работили върху отговора си на искането за отстраняване на Сара Ан Глисън като свидетел. Решението на съдията по този въпрос можело да предопредели изхода на процеса.
Бош винаги се ядосваше, когато виждаше как ловки юристи манипулират правосъдието и закона. Неговото участие в процеса беше чисто. Започваше с местопрестъплението и проследяваше уликите, докато стигне до убиеца. По пътя имаше правила, но той поне обикновено бе ясен. Щом стигнеха до съда обаче, нещата придобиваха друга форма. Юристите спореха за тълкувания, версии и процедури. Като че ли нищо не се движеше по права линия. Правосъдието се превръщаше в лабиринт.
Как беше възможно, удивляваше се детективът, да не позволят на свидетел на ужасно престъпление да даде показания в съда срещу обвиняемия? Работеше в полицията повече от трийсет и пет години и още не можеше да си обясни как функционира системата.
— Тук Трети. Ретро се раздвижи.
Съобщението рязко изтръгна Бош от мислите му. Изтекоха няколко секунди и друг глас докладва:
— Качи се в колата си.
— Добре, готови за проследяване — нареди Райт. — Първи, излез на „Мейн“ и „Роуз“, Втори, върви на „Пасифик“ и „Венис“. Всички останали чакайте да видим в каква посока тръгва.
След няколко минути получиха отговор на този въпрос.
— На север по „Мейн“. Както обикновено.
Лейтенантът даде нови указания на екипите и грижливо организираната система за проследяване се завъртя около Джесъп, който продължи по „Мейн“ до „Пико“ и оттам към изхода на 10-о шосе.
Обектът се отправи на изток, после зави на север по 405-о шосе, по което движението беше много натоварено въпреки късния час. Както очакваха, той се насочваше към планината Санта Моника. Групите на ЗСР използваха най-различни коли, от джипа на Райт до черен мерцедес кабрио, волво комби с два велосипеда, поставени на релси отзад, и два японски седана. Липсваше им само хибрид — за наблюдение в Холивудските хълмове. Прилагаха тактика, наречена „подвижна кутия“. Две коли от двете страни на обекта, още две отпред и отзад. И всички постоянно сменяха позициите си. Джипът на Райт се движеше най-отзад.