Райт отново предаде искането и изтече близо минута, преди да чуят шепота на Трети:
— Много е тъмно и тротоарът не се вижда без фенерче. Обаче до вратата на къщата, пред която е паркирал, има лампа от ония, дето висят на конзола. Оттук изглежда, че номерът е седемдесет и две нула три.
Хари се отдръпна назад и тежко се отпусна на облегалката. Макфърсън се обърна и го погледна. Райт впери очи в огледалото и попита:
— Знаеш ли този адрес?
Бош кимна в мрака.
— Да. Това е моята къща.
23.
Дъщеря ми обичаше да спи до късно в неделя. Не исках да губя от времето, което можех да прекарвам с нея, всеки втори уикенд и всяка сряда. Тази неделя обаче беше различно. С удоволствие я оставих да си поспи, а аз станах рано, за да се заема отново с отговора си на искането да бъда лишен от показанията на главната ми свидетелка. Бях в кухнята и си наливах първата чаша кафе за деня, когато чух почукване на входната врата. Навън беше още тъмно. Преди да отворя, погледнах през шпионката и с облекчение видях, че е бившата ми жена. Зад нея стоеше Хари Бош.
Само че облекчението ми не трая дълго. В момента, в който завъртях топката на бравата, двамата се втурнаха вътре и незабавно усетих, че с тях нахлува отрицателна енергия.
— Имаме проблем — заяви Маги.
— Какво се е случило? — попитах аз.
— Случи се това, че тая нощ Джесъп лагерува пред моята къща — осведоми ме Бош. — И искам да знам как я е намерил и какво е правил, по дяволите.
Докато говореше, той стоеше прекалено близо до мен. Не можах да преценя кое е по-неприятно — дъхът му или обвинителният му тон. Не бях сигурен какво си мисли, но разбрах, че цялата отрицателна енергия идва от него.
Отдръпнах се и казах:
— Хейли още спи. Изчакайте да затворя вратата на спалнята й. В кухнята има горещо безкофеиново кафе и ако искате, мога да направя нормално.
Тръгнах по коридора да проверя дъщеря си. Спеше. Затворих вратата с надеждата, че гласовете, които със сигурност щяха да станат високи, няма да я събудят.
Когато се върнах в дневната, двамата ми гости още стояха прави. Никой не беше си сипал кафе. Силуетът на Бош се очертаваше на фона на големия френски прозорец, който гледаше към града — гледката, която ме беше накарала да купя къщата. По небето зад раменете му виждах изсветляващи ивици.
— Няма ли да пиете кафе?
Те просто продължиха да ме зяпат.
— Добре, хайде да седнем и да поговорим за това.
Посочих към дивана и фотьойлите, но Бош като че ли беше замръзнал на мястото си.
— Хайде де, нека го обсъдим.
Минах покрай тях и седнах на креслото до прозореца. Накрая Бош се раздвижи и се настани на дивана, до училищната раница на Хейли. Маги зае другия фотьойл. Тя заговори първа:
— Опитвах се да убедя Хари, че не сме вписали домашния му адрес в свидетелския списък.
— Категорично. Не сме давали лични адреси. Посочих за теб два адреса, служебния ти и моя офис. Даже дадох общия номер на Дирекция на полицията, а не пряката линия.
— Тогава как е намерил къщата ми? — обвинително попита Бош.
— Виж, Хари, обвиняваш ме за проблем, с който нямам нищо общо. Не знам как е намерил къщата ти, но едва ли е било чак толкова трудно. Тъй де, всеки може да намери когото си поиска в интернет. Ти си собственик на къщата, нали? Плащаш данъци, имаш битови сметки и се басирам, че даже си се регистрирал като гласоподавател — републиканец си, сигурен съм.
— Независим.
— Чудесно. Въпросът е, че хората могат да те открият, ако поискат. Освен това имаш особено име. Само трябва да го въведеш в…
— Дал си им истинското ми име?!
— Налагаше се. Това е задължително и името ти е фигурирало в материалите за всеки процес, в който си давал показания. Няма значение. Джесъп е имал нужда само от достъп до интернет и може да е…
— Джесъп е лежал в затвора двайсет и четири години. Той знае за интернет по-малко и от мен. Някой трябва да му е помогнал и съм убеден, че това е Ройс.
— Виж, няма как да сме сигурни.
Бош мрачно ме изгледа.
— Сега пък него ли защитаваш?
— Не, не защитавам никого. Просто казвам, че не бива да се нахвърляме на прибързани заключения. Джесъп си има съквартирант и е нещо като звезда. Звездите карат хората да вършат нещата вместо тях, нали така? Хайде, успокой се и да се върнем малко назад. Разкажи ми какво се е случило при твоята къща.
Той като че ли се поотпусна, но далеч не беше спокоен. Почти очаквах да скочи и да замахне към някоя лампа или да пробие с юмрук дупка в стената. Добре че Маги беше там, за да ми обясни всичко.
— Бяхме с хората от ЗСР и го наблюдавахме. Мислехме, че ще отиде в някой от парковете, в които е ходил. Той обаче ги подмина и продължи нататък по „Мълхоланд“. Когато стигна до улицата на Хари, трябваше да изостанем, за да не ни види. Една от колите на ЗСР караше велосипеди и двама се спуснаха с тях надолу. Заварили Джесъп да седи в колата си пред къщата на Хари.