— По дяволите! — изсумтя Бош. — Дъщеря ми живее при мен. Ако оня шибаняк…
— Не толкова високо, Хари, и внимавай какво говориш. Моята дъщеря е от другата страна на тази стена. Моля те, да се върнем на историята. Какво е направил Джесъп?
Бош се поколеба. Маги — не.
— Просто седя там. Около половин час. И запали свещ.
— Свещ ли? В колата?
— Да, на таблото.
— Какво значи това, по дяволите?
— Кой знае?
Хари не го свърташе на едно място, скочи от дивана и закрачи напред-назад.
— След половин час потегли и се прибра — завърши Маги. — Това беше. Пристигаме направо от Венис.
Сега вече и аз се изправих и започнах да се разхождам из дневната, само че извън орбитата на Бош.
— Добре, хайде да помислим. Какво може да е правил?
— Без майтап, Шерлок — рече Бош. — Това е въпросът.
Кимнах. Очаквах реакцията му.
— Има ли причина да смятаме, че той знае или подозира за наблюдението? — попитах аз.
— Не, невъзможно е — категорично отговори Хари.
— Чакай малко, не толкова бързо — възрази Маги. — Мислих за това. Веднъж през нощта за малко да го изпуснем. Спомняш ли си, Хари? На Брийз Авеню?
Бош кимна.
— Решиха, че са го изгубили на една пешеходна улица във Венис — обясни ми тя. — Лейтенантът прати един от хората си с кутия с пица. Джесъп се появил измежду две къщи, след като се облекчил.
Разперих ръце.
— Ами може да е това. Може да се е усъмнил и да е решил да види дали го следят. Появяваш се пред къщата на главния следовател — това е добър начин да изкараш наяве мухите, ако има такива.
— Искаш да кажеш, че е било нещо като проверка? — попита Бош.
— Точно така. Никой не се е приближавал до него, нали?
— Не, оставихме го на мира — потвърди Маги. — Ако беше слязъл от колата, мисля, че всичко щеше да свърши по съвсем друг начин.
Кимнах.
— Добре, или е било проверка, или е замислил нещо. Във втория случай най-вероятно е отишъл там с разузнавателна цел. Искал е да види къде живееш.
Хари спря да се разхожда и впери поглед през прозореца. Небето вече беше съвсем светло.
— Обаче не бива да забравяме, че това, което е направил, не е незаконно — отбелязах аз. — Улицата е обществена и той няма забрана за пътуване в окръг Лос Анджелис. Тъй че каквото и да е замислил, добре че не сте го спрели и не сте се разкрили.
Бош продължаваше да гледа през прозореца. Нямах представа за какво мисли.
— Хари — казах аз. — Знам за какво се безпокоиш и съм съгласен с теб. Но не бива да допуснем това да ни разсейва. Процесът наближава и имаме много работа. Ако го осъдим, ще изчезне завинаги и няма да има значение, че знае къде живееш.
— И какво да правя дотогава, всяка нощ да кисна на предната веранда със заредена пушка?
— От ЗСР го следят денонощно, нали? — попита Маги. — Имаш ли им доверие?
Бош дълго мълча.
— Те няма да го изпуснат — отвърна накрая.
Маги ме погледна и видях загрижеността в очите й. Всеки от нас имаше дъщеря. Трудно можеше да се довериш на някой друг, даже на елитен отряд за проследяване. За момент се замислих за нещо, което ми беше хрумнало още в началото на разговора.
— Ами ако се преместите тук? С дъщеря си. Тя може да се настани в стаята на Хейли, която днес се прибира при майка си. А ти можеш да спиш в кабинета ми. Там има диван, на който съм прекарал не една нощ. Направо си е много удобен.
Бош се извърна от прозореца и ме погледна.
— Какво, да остана тука през целия процес?!
— Защо не? Дъщерите ни най-после ще имат възможност да се запознаят, когато Хейли идва при мен.
— Добра идея — подкрепи ме Маги.
Не знаех дали има предвид запознанството на дъщерите ни, или преместването на Бош и детето при мен.
— Освен това аз съм тук всяка нощ — продължих с аргументите. — Ако се наложи да излезеш с хората от ЗСР, ще има кой да остане при дъщеря ти, особено когато и Хейли е тук.
Той се замисли, но накрая поклати глава.
— Не мога да го направя.
— Защо?
— Защото това си е моята къща. Моят дом. Няма да избягам от тоя тип. Той ще бяга от мен.
— Ами дъщеря ти? — попита Маги.
— Сам ще се погрижа за нея.
— Помисли, Хари — настоя тя. — Помисли за дъщеря си. Нали не й желаеш злото?
— Виж, щом Джесъп има моя адрес, сигурно има и този. Преместването тук не е решение. А само… само бягство от него. Може би тъкмо това е искал да провери — да види какво ще направя. Затова няма да направя нищо. Няма да се преместя. Имам хората от ЗСР и ако се върне, и дори само пресече тротоара отпред, ще го чакам.