— А сега стигаме до искането на защитата за отстраняване на Сара Ан Глисън като свидетел на обвинението — съобщи съдията. — И двете страни са аргументирали позициите си и съдът е готов да вземе решение.
— Ваша светлост, може ли да бъда изслушан? — изправи се Ройс.
— Не виждам необходимост от повече аргументи, господин Ройс — отвърна Брайтман. — Вие подадохте искането си и аз ви позволих да отговорите на възраженията на обвинението. Какво повече трябва да се каже?
— Да, ваша светлост.
Той седна и онова, което щеше да прибави към атаката си срещу Сара Глисън, си остана неизвестно.
— Искането на защитата се отхвърля — незабавно продължи съдията. — Ще ви дам свобода при разпита на свидетелката на обвинението, както и при призоваване на собствени свидетели по отношение достоверността на показанията на госпожа Глисън. Но смятам, че съдебните заседатели сами трябва да решат дали нейните показания са достоверни и надеждни.
Залата потъна в тишина, сякаш всички колективно бяха затаили дъх. Отговор не последва — нито от масата на обвинението, нито от масата на защитата. Това беше поредното неутрално решение. Навярно и двете страни бяха доволни, че са получили по нещо. Глисън щеше да даде показания, така че аргументите на обвинението нямаше да пострадат, но съдията щеше да позволи на Ройс да я атакува с каквото може. В крайна сметка всичко се свеждаше до това дали Сара е достатъчно силна, за да издържи.
— А сега бих желала да продължим нататък — каза Брайтман. — Първо да поговорим за избора на съдебни заседатели и графика, после ще се заемем с веществените доказателства.
Тя очерта как ще процедират с избора. Щяла да остави всяка страна да разпита кандидатите, но щяла строго да ограничи времето за това. Искала да наберат инерция, която да осигури плавния преход към процеса. Освен това даваше на двете страни право само на дванайсет безапелационни отхвърляния — отстраняване на заседател без посочване на причина — и искаше да изберат шест резерви, защото имала навик незабавно да отстранява заседателите, които се държат неподобаващо, редовно закъсняват или имат дързостта да заспят по време на свидетелски показания.
— Обичам да разполагам с достатъчно алтернативи, защото обикновено се налага да се възползваме от тях — заяви Брайтман.
Малкият брой безапелационни отхвърляния и големият брой резерви предизвикаха възраженията и на обвинението, и на защитата. Брайтман неохотно отпусна на двете страни по още две отхвърляния, но предупреди, че няма да позволи изборът да забуксува.
— Искам да приключим с избора на съдебни заседатели до петък. Ако ме забавите и аз ще ви забавя. Ще задържа съда и всички прависти в залата до среднощ, ако се наложи. Искам в понеделник да започнем с встъпителните пледоарии. Някакви възражения?
И двете страни изглеждаха напълно смирени пред волята й, Брайтман очевидно владееше положението в своята зала. След това тя очерта графика за процеса, съобщавайки, че свидетелските показания ще започват всяка сутрин точно в девет и ще продължават до пет, с час и половина обедна почивка и сутрешно и следобедно прекъсване по петнайсет минути.
— Така ни остават шест пълни часа на ден. Ако показанията се проточат повече, съдебните заседатели започват да губят интерес. Затова ги ограничавам до шест часа. Вие трябва да сте тук и да сте готови всяка сутрин, когато вляза в залата в девет. Въпроси?
Нямаше. Съдията попита всяка от страните колко смятат, че ще продължи представянето на доказателствата им. Холър отговори, че ще му трябват не повече от четири дни, в зависимост от продължителността на кръстосаните разпити на неговите свидетели. Това вече беше удар срещу Ройс и намеренията му да атакува Сара Ан Глисън.
Ройс заяви, че му трябвали само два дни. Брайтман събра четири и две и в резултат получи пет.
— Е, мисля, че по един час встъпителна пледоария в понеделник сутрин е достатъчен. Според мен това означава, че ще приключим в петък следобед и следващия понеделник ще преминем към заключителните пледоарии.
Нито една от страните не възрази срещу съдийските сметки. Смисълът им беше ясен — поддържайте постоянно темпо, намерете начин да съкратите времето. Естествено съдебният процес имаше променлив ход и криеше много неизвестни. Нито една от страните нямаше да бъде държана отговорна за казаното на това заседание, но всеки юрист знаеше, че може да има последици от страна на съдията, ако не поддържа постоянна скорост в представянето на аргументите си.