— И накрая стигаме до веществените доказателства и електронните средства — обяви Брайтман. — Предполагам, че всеки е прегледал списъците на другата страна. Някакви възражения?
Холър и Ройс се изправиха едновременно. Съдията кимна на британеца.
— Първо вие, господин Ройс.
— Да, ваша светлост, защитата възразява срещу намеренията на обвинението да прожектира на мултимедийните екрани в залата множество снимки на трупа на Мелиса Ланди. Тази практика е не само варварска, но и манипулативна и внушава предубеждения.
Брайтман се завъртя на стола си и погледна Холър, който още стоеше прав.
— Ваша светлост, обвинението е длъжно да представи трупа. Да покаже престъплението, което ни е довело тук. Най-малко искаме да манипулираме или внушаваме предубеждения на когото и да е. Съгласен съм с господин Ройс, че тази граница е деликатна, но не възнамеряваме да я пресичаме.
Ройс изстреля още един залп:
— Това дело е на двайсет и четири години. През хиляда деветстотин осемдесет и шеста не е имало мултимедия, никакви подобни холивудски неща. Смятам, че това нарушава правото на моя клиент на справедлив процес.
Реакцията на Холър не закъсня.
— Възрастта на делото няма нищо общо с този въпрос, но защитата е готова да представи доказателствата по същия начин, по който…
Макфърсън го дръпна за ръкава, за да го прекъсне. Холър се наведе и тя зашепна в ухото му. Мики бързо се изправи.
— Извинявам се, ваша светлост, обърках се. Обвинението е готово да представи тия доказателства по същия начин, по който са били показани на съдебните заседатели през осемдесет и шеста. С удоволствие ще им раздадем цветни снимки. Но в предишен разговор съдът посочи, че не харесва тази практика.
— Да, намирам раздаването на такива снимки направо на заседателите за още по-манипулативно и внушаващо предубеждения — потвърди Брайтман. — Такова ли е вашето желание, господин Ройс?
Британецът сам си беше заложил този капан.
— Не, ваша светлост, ще се съглася със съда в това отношение. Защитата просто се опитва да ограничи броя и използването на тези фотографии. Господин Холър изброява повече от трийсет кадъра, които иска да представи на големия екран. Това ми се струва прекалено.
— Ваша светлост, това са снимки на трупа на мястото, където е бил открит, както и по време на аутопсията. Всяка от тях е…
— Господин Холър — монотонно произнесе съдията, — позволете веднага да ви прекъсна. Снимките от местопрестъплението са допустими, стига да вървят със съответните основания и свидетелски показания. Но не виждам необходимост да показвате на нашите заседатели аутопсията на клетото момиче. Няма да прибягваме до такива неща.
— Да, ваша светлост — отвърна Холър.
Той остана прав, докато Ройс седна, удовлетворен от частичната си победа. Брайтман заговори, докато пишеше нещо:
— А вие имате ли възражения срещу списъка с доказателствата на господин Ройс, господин Холър?
— Да, ваша светлост, защитата е включила в списъка си вещи, свързани с употребата на наркотици, за които твърди, че принадлежали на госпожа Глисън. Както и нейни снимки и видеозаписи. На обвинението не беше дадена възможност да проучи тези материали, но смятаме, че те се отнасят само до период, който ще потвърдим по време на процеса и ще разясним при разпита на свидетелката. Тоест, че през един период от живота си тя редовно е взимала наркотици. Не виждаме нужда да показваме снимки как е взимала наркотици или на лулите, с които ги е приемала. Това е инсинуативно и внушаващо предубеждения. И не е необходимо, като се има предвид, че обвинението не оспорва факта.
Ройс се изправи и съдията му даде думата.
— Ваша светлост, тези доказателства са жизненоважни за аргументацията на защитата. Обвинението на господин Джесъп разчита на свидетелските показания на една наркоманка, на която не може да се разчита да си спомни истината, камо ли да я каже. Тези доказателства ще помогнат на съдебните заседатели да разберат до каква степен свидетелката е употребявала незаконни вещества в продължителен период от време.
Той свърши, но Брайтман мълчеше, вперила поглед в списъка с доказателствата на защитата.
— Добре — каза тя и отмести документа встрани. — И двамата изтъквате убедителни аргументи. Затова ще разглеждаме тези доказателства едно по едно. Когато защитата иска да представи някое от тях, ще го обсъждаме в отсъствието на съдебните заседатели. И тогава ще взимам конкретно решение.
Адвокатът и прокурорът седнаха. Бош едва не поклати глава, ала не искаше да привлича вниманието на съдията. И все пак го болеше, че в този случай тя не удари шамар на защитата. Двайсет и четири години след като бе видяла да отвличат малката й сестричка от предния двор, Сара Ан Глисън бе готова да свидетелства за този ужасен, кошмарен момент, променил завинаги живота й. И въпреки нейната жертва и усилията й съдията всъщност щеше да удовлетвори искането на защитата да я атакува със стъклените лули и другите неща, които някога е използвала, за да избяга от преживяното. Не му се струваше честно. Това нямаше абсолютно нищо общо със справедливостта.