В кабинета съдията даже не отиде до бюрото си, навярно с надеждата, че забавянето ще е съвсем кратко. Застанахме заедно в средата на помещението. Всички, освен съдебната стенографка, която седеше на един стол встрани, за да може да пише.
— Добре, обсъждането се протоколира — започна Брайтман. — Госпожо Тучи, моля, разкажете ни какво сте видели и какво ви смущава.
Заседателката сведе очи към пода и стисна длани пред себе си.
— Сутринта пътувах в метрото и един човек, който седеше срещу мен, четеше вестник. Държеше го изправен и видях първата страница. Не я погледнах нарочно, но видях снимка на мъжа от процеса и прочетох заглавието.
Съдията кимна.
— Говорите за Джейсън Джесъп, нали така?
— Да.
— Кой беше вестникът?
— „Таймс“, струва ми се.
— Какво гласеше заглавието, госпожо Тучи?
— „Нов процес, стари доказателства срещу Джесъп“.
Тази сутрин не бях виждал печатното издание на „Лос Анджелис Таймс“, но бях прочел материала онлайн. Позовавайки се на анонимен източник, близък до обвинението, статията съобщаваше, че се очаквало процесът срещу Джейсън Джесъп да се състои изцяло от доказателства от първия процес и да разчита изключително на разпознаването, направено от сестрата на жертвата. Автор беше Кейт Солтърс.
— Прочетохте ли статията, госпожо Тучи? — попита Брайтман.
— Не, ваша светлост, само я зърнах за секунда и когато видях снимката, се извърнах. Вие ни казахте да не четем нищо за процеса. Просто ми попадна случайно пред очите.
Съдията кимна замислено.
— Добре, госпожо Тучи, бихте ли почакали малко в коридора?
Заседателката излезе и Брайтман затвори вратата.
— Заглавието казва всичко, нали?
Тя погледна Ройс, а после и мен, за да види дали някой от нас ще отправи искане или ще даде предложение. Британецът мълчеше. Предполагах, че е класифицирал заседател номер десет също като мен. Само че можеше да не е обмислил пристрастията на шестте резерви.
— Смятам, че злото вече е сторено, ваша светлост — заявих аз. — Тя знае, че е имало предишен процес. Всеки, който познава най-общо съдебната система, е наясно, че не те съдят повторно, ако са те обявили за невинен. Следователно заседателката е разбрала, че Джесъп е бил обявен за виновен. Въпреки че това би трябвало да я е предубедило в полза на обвинението, според мен ще е честно тя да бъде отстранена.
Брайтман кимна.
— Господин Ройс?
— Съгласен съм с оценката на господин Холър за предубеждението, но не и с така нареченото му желание да бъде честен. Той просто иска да я отстрани и вместо нея да вземе някоя от онези набожни резерви.
Усмихнах се и поклатих глава.
— Няма да удостоя с отговор това твърдение. Щом не искаш да я изхвърлиш, твоя работа.
— Само че това решение не се взима от страните по делото — заяви Брайтман.
Тя отвори вратата и покани заседателката да влезе.
— Много ви благодаря за честността, госпожо Тучи. Върнете се в стаята на съдебните заседатели и си вземете вещите. Вие сте отстранена от този процес и можете да отидете в канцеларията за регистриране на съдебни заседатели, за да им го съобщите.
Тучи се поколеба.
— Това значи ли…
— Да, за съжаление сте отстранена. От онова заглавие сте получили информация за делото, която не би трябвало да знаете. А именно, че в миналото господин Джесъп е бил съден за тези престъпления. Това ви внушава предубеждения и по тази причина не мога да ви оставя в състава на съдебните заседатели. Можете да си вървите.
— Съжалявам, ваша светлост.
— Да, и аз.
Тучи напусна кабинета с колебливата, прегърбена походка на човек, който е обвинен в престъпление. След като вратата се затвори, съдията ни погледна.
— Ако не друго, това поне ще прати съответното послание на останалите заседатели. Остават ни само пет резерви, а още не сме започнали. Сега поне ясно виждаме, че медиите могат да повлияят на процеса. Не съм чела въпросната статия, но ще го направя. И ако видя, че е цитиран някой в тази стая, много ще се разочаровам. А за онези, които ме разочароват, обикновено има последици.