— Да.
— До онзи ден бяхте ли виждали обвиняемия?
— Не, съмнявам се.
— Благодаря ви.
И толкова. Ройс беше подложил на кръстосан разпит свидетел, който нямаше никакво значение за защитата. Джонсън не можеше да разпознае убиеца и така адвокатът отразяваше този факт в протокола. Само че в този случай просто трябваше да пасува. Като го попита дали е виждал Джесъп преди убийството, той отваряше врата. Изправих се, за да мина през нея.
— Още въпроси ли, господин Холър? — погледна ме Брайтман.
— Съвсем кратки, ваша светлост. Господин Джонсън, през периода, за който говорим, често ли работехте в неделя?
— Не, обикновено почивах. Обаче ме викаха, ако имаше някаква бърза работа.
Ройс възрази, че поставям въпрос, който излиза извън сферата на неговия кръстосан разпит. Обещах на съдията да не излизам от тази сфера и това скоро да стане ясно. Тя удовлетвори искането ми и отхвърли възражението. Отново насочих вниманието си към господин Джонсън. Бях се надявал адвокатът да възрази, защото след малко щеше да изглежда, че се е опитвал да ми попречи да получа вредна за защитата на Джесъп информация.
— Споменахте, че контейнерът, в който сте намерили тялото, се е намирал в дъното на уличката. Зад „Ел Рей“ няма ли паркинг?
— Има, ама не е на „Ел Рей“. Уличката ни осигурява достъп до задния вход и контейнера.
— Чий е паркингът?
— На една фирма, която има много паркинги из целия град, „Сити Парк“.
— Този паркинг отделен ли е от уличката със стена или ограда?
Ройс пак се изправи.
— Ваша светлост, това се проточва прекалено и няма нищо общо с въпросите, които зададох на господин Джонсън.
— Ще стигна до същината след още два въпроса, ваша светлост — заявих аз.
— Можете да отговорите, господин Джонсън — разреши Брайтман.
— Има ограда — отвърна свидетелят.
— Значи паркингът се вижда от уличката на „Ел Рей“ и от мястото на контейнера, а всеки на паркинга може да види контейнера, нали така?
— Да.
— Преди да откриете трупа, случвало ли се е да сте на работа в неделя и да забележите, че паркингът зад кинотеатъра се използва?
— Да, например един месец преди това отидох на работа и отзад имаше много коли. Докарваха ги с „паяци“.
Не се сдържах. Трябваше да хвърля поглед към Ройс и Джесъп, за да видя дали вече се гърчат. Предстоеше ми да пролея първата кръв на процеса. Те смятаха Джонсън за маловажен свидетел, който само ще установи убийството и местопрестъплението и нищо повече.
Грешаха.
— Поинтересувахте ли се какво става? — продължих аз.
— Да — потвърди Джонсън. — Попитах какво правят и един от шофьорите ми каза, че карат коли от квартала нататък по улицата и ги оставят там, за да могат хората да дойдат, да си платят и да си ги вземат.
— Значи са го използвали като временен наказателен паркинг, това ли имате предвид?
— Да.
— Знаете ли как се казваше фирмата, която караше колите?
— Пишеше я на „паяците“. „Аардварк Тоуинг“.
— Казахте „паяци“. Повече от един ли бяха?
— Да, видях два-три.
— Какво се случи, след като ви обясниха какво правят?
— Съобщих на шефа и той се обади в „Сити Парк“ да види дали знаят за това. Помисли си, че може да има застрахователен проблем, понеже хората побесняват, когато им вдигнат колата. И се оказа, че „Аардварк“ не са имали право да използват паркинга.
— Какво се случи после?
— Наложи се да престанат да го използват и шефът ми каза да хвърлям по едно око, ако съм на работа през уикенда, за да видя дали пак са там.
— Значи са престанали да използват паркинга зад кинотеатъра, така ли?
— Да.
— И това е същият паркинг, от който се е виждал контейнерът, където после сте намерили тялото на Мелиса Ланди?
— Да.
— Когато господин Ройс ви попита дали сте виждали обвиняемия преди деня на убийството, вие му отговорихте, че се съмнявате, нали така?
— Точно така.
— Защо се съмнявате? Защо не сте сигурен?
— Защото може да е бил един от шофьорите на „Аардварк“, които видях на паркинга. Затуй не съм сигурен, че не съм го виждал по-рано.
— Благодаря ви, господин Джонсън. Нямам повече въпроси.
26.
За пръв път, откакто се занимаваше с делото, Бош имаше чувството, че Мелиса Ланди е в добри ръце. Току-що беше видял как Холър печели първите точки в процеса. Мики бе използвал малка част от открития от него пъзел, за да нанесе началния удар. Не чак нокаут, но доста тежък. Това щеше да е първата крачка по пътя на доказването, че Джесъп е познавал паркинга и контейнера зад „Ел Рей“. До края на процеса съдебните заседатели щяха да разберат значението на този факт, но в момента за Бош бе още по-важен начинът, по който Холър използва информацията. Беше я подхвърлил на защитата и сега изглеждаше, че те се опитват да скрият фактите от делото, които изкарват тази информация наяве. Ловкият ход вдъхваше на Бош увереност в способностите на Холър като обвинител.