Екипът на обвинението обядва в „Дъфис“, заведение, което се намираше достатъчно близо до Съдебната палата, за да ни е удобно, но и достатъчно далече, че да не се опасяваме от евентуална поява на съдебни заседатели. Никой не беше във възторг от началото на процеса, но това трябваше да се очаква. Бях планирал представянето на доказателствата като симфоничната сюита „Шехерезада“, която започва бавно и тихо и се разгръща във всеобятно кресчендо от звук, музика и емоция.
Първият ден се свеждаше до доказването на фактите. Трябваше да представя трупа. Трябваше да установя, че има жертва, че тя е била отвлечена от дома й, че по-късно е открита мъртва и че е била убита. Бях изчерпал първите два пункта с първите свидетели, а следобедният свидетел, патоанатомът, щеше да даде показания по вторите два. Оттам нататък аргументацията на обвинението щеше да се насочи към обвиняемия и доказателствата, които го свързваха с престъплението. Тъкмо тогава аргументите ми наистина щяха да се изпълнят с живот.
От обяд се върнахме само двамата с Бош. Маги отиде в хотел „Чекърс“, където щеше да прекара следобеда с главната ни свидетелка Сара Ан Глисън. В събота Хари беше отлетял за щата Вашингтон и двамата пристигнаха в неделя сутринта. Сара щеше да даде показания чак в сряда сутрин, но исках да е наблизо и Маги да прекарва колкото може повече време с нея, за да я подготви за участието й в процеса. Бившата ми жена вече два пъти бе ходила в Порт Таунсенд, но смятах, че всеки прекаран със свидетелката момент ще укрепва връзката, която исках да изградят и да демонстрират пред съдебните заседатели.
Маги ни остави неохотно. Тревожеше се, че ще допусна някоя грешка в съда, ако не е там, за да ме наглежда. Уверих я, че мога да се справя с прекия разпит на патоанатома и ще й позвъня, ако изпадна в затруднение. Изобщо не подозирах колко важни ще се окажат показанията на този свидетел.
Началото на следобедното заседание закъсня, тъй като десет минути чакахме един от съдебните заседатели, който не се върна навреме от обяд. Щом дванайсетимата се събраха и заеха местата си в ложата, съдия Брайтман за пореден път им прочете конско за точността и им нареди да се хранят заедно през останалата част от процеса. Освен това инструктира съдебния пристав да ги придружава на обяд. Така никой нямаше да се отклони от групата и да закъснее.
Приключила с това, тя сърдито ми каза да повикам следващия си свидетел. Кимнах на Бош и той се насочи към стаята за свидетелите, за да доведе Дейвид Айзънбак.
Докато чакахме, съдията започна да губи търпение, но Айзънбак се забави няколко минути повече, отколкото обикновено трябваха на свидетел, за да влезе в залата и да заеме свидетелската скамейка. Той беше седемдесет и девет годишен и ходеше с бастун. Освен това си носеше възглавничка с дръжка, все едно отиваше на футболен мач. След като положи клетва, свидетелят постави възглавничката върху твърдата скамейка и седна.
— Доктор Айзънбак, бихте ли казали на съдебните заседатели как се издържате? — започнах аз.
— В момента съм пенсионер и освен това съм консултант по аутопсии. Наемник, както казвате вие юристите. Анализирам професионално аутопсии и после обяснявам на правистите и съдебните заседатели какво е свършено както трябва и какво не.
— А какво работехте, преди да се пенсионирате?
— Бях заместник главен патоанатом на окръг Лос Анджелис. В продължение на трийсет години.
— И като такъв сте провеждали аутопсии, така ли?
— Да. През тези три десетилетия съм провел над двайсет хиляди аутопсии. Това са много мъртъвци.
— Наистина са много, доктор Айзънбак. Спомняте ли си всички?
— Не, разбира се. Сещам се само за няколко. За да си припомня останалите, ще трябва да си прегледам записките.
След като получих разрешение от съдията, аз се приближих до свидетелската скамейка и поставих пред него документ от четирийсет страници.
— Привличам вниманието ви към документа, който оставих пред вас. Бихте ли го описали?
— Да, това е протокол от аутопсия с дата осемнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година. Името на мъртвата е Мелиса Тириза Ланди. Посочено е и моето име. Аз съм го издал.
— Което означава, че вие сте извършили аутопсията, така ли?
— Да, това имах предвид.
Продължих със серия въпроси, които установяваха процедурата за провеждане на аутопсията и здравословното състояние на жертвата преди смъртта. Ройс на няколко пъти възрази, че въпросите ми са насочващи, и съдията прие някои от възраженията му, но това нямаше значение. Адвокатът беше възприел тактиката да се опитва да наруши ритъма ми, като постоянно ме прекъсва, независимо дали възраженията му са основателни.