Айзънбак се озърна към мен, но аз не можех да му помогна с нищо. Бош беше заел мястото на Маги и сега се наведе към ухото ми и прошепна:
— Какво прави Ройс? Да не се опитва да докаже нашата позиция?
Вдигнах ръка, за да не ме разсейва от разговора между адвоката и Айзънбак, и тихо отвърнах:
— Не, тяхната.
Патоанатомът още не беше отговорил.
— Докторе, моля, отговорете на въпроса — подкани го Брайтман.
— Не съм ги броил, но много от престъпленията бяха сексуално мотивирани.
— Това такова ли беше?
— Не мога да направя подобно заключение въз основа на резултатите от аутопсията. Но когато се касае за дете, особено момиченце, отвлечено от непознат, почти винаги…
— Моля отговорът да бъде изключен от протокола, понеже не е по същество — прекъсна го Ройс. — Свидетелят прави предположения, които не са подкрепени с доказателства.
Съдията обмисли възражението. Аз мълчаливо се изправих, готов да реагирам.
— Докторе, моля, отговорете само на поставения ви въпрос — каза Брайтман накрая.
— Мисля, че отговорих — отвърна Айзънбак.
— Тогава ще бъда по-конкретен — рече Ройс. — Не сте открили следи от сексуално насилие по тялото на Мелиса Ланди, нали, докторе?
— Точно така.
— Ами по дрехите на жертвата?
— Аз се занимавам само с тялото. Дрехите се анализират от криминалисти.
— Разбира се.
Британецът се поколеба и погледна към бележките си. Виждах, че се чуди докъде да доведе нещо. Явно си мислеше: „Дотук добре — да рискувам ли да отида по-нататък?“
Накрая се реши.
— Докторе, когато преди малко възразих срещу вашия отговор, вие споменахте за „отвличане от непознат“. Какви резултати от аутопсията потвърждават такова твърдение?
Айзънбак се замисли и даже се зачете в протокола от аутопсията, който лежеше пред него.
— Докторе?
— Хм, не си спомням нищо от аутопсията да го потвърждава.
— Всъщност резултатите от аутопсията потвърждават тъкмо обратното заключение, нали така?
Патоанатомът искрено се смути.
— Не съм сигурен какво искате да кажете.
— Привличам вниманието ви към осма страница от протокола. Предварителния оглед на трупа.
Ройс изчака малко, докато Айзънбак отвори документа на посочената страница. Аз също го направих, макар че нямаше нужда. Знаех накъде клони адвокатът и не можех да му попреча. Просто трябваше да съм готов да възразя в подходящия момент.
— Докторе, в протокола пише, че пробите, взети от ноктите на жертвата, са негативни за кръв и тъкани. Виждате ли го на осма страница?
— Да, аз взех проби от ноктите й, но бяха чисти.
— Това показва, че не е одраскала нападателя, убиеца си. Нали така?
— Заключението е такова, да.
— И това също показва, че е познавала своя напа…
— Възразявам! — изправих се аз, но не достатъчно бързо. Ройс беше успял да направи внушението си пред съдебните заседатели.
— Предположения, които не се потвърждават от доказателствата — заявих аз. — Ваша светлост, защитата явно се опитва да внуши на съдебните заседатели несъществуващи факти.
— Приема се. Господин Ройс, предупреждение.
— Да, ваша светлост. Защитата няма повече въпроси към този свидетел на обвинението.
28.
Бош почука на вратата на стая 804 и впери очи в шпионката. Скоро му отвори Макфърсън, която си погледна часовника, докато отстъпваше, за да го пусне вътре.
— Защо не си в съда с Мики? — попита тя.
Детективът влезе в стая с приятна гледка към Гранд Авеню и края на „Билтмор“. Имаше диван и две кресла, едното заето от Сара Ан Глисън. Хари й кимна.
— Защото няма нужда от мен. Нужен съм тук.
— Какво става?
— Ройс разкри картите си. Трябва да поговоря със Сара за това.
Той тръгна към дивана, но Макфърсън постави длан върху ръката му и го спря.
— Чакай малко. Преди да го обсъдиш със Сара, ми обясни какво става.
Бош кимна. Маги имаше право. Той се огледа наоколо, ала нямаше къде да поговорят насаме.
— Хайде да се поразходим.
Макфърсън отиде при масичката и взе електронна карта-ключ.
— Веднага се връщаме, Сара. Искаш ли нещо?
— Не, ще ви чакам тук.
Тя повдигна скицника, който държеше. Той щеше да й прави компания.
Бош и Макфърсън напуснаха стаята и слязоха с асансьора във фоайето. Барът беше пълен, но успяха да си намерят маса до входа.
— Добре, как Ройс е разкрил картите си? — попита тя.
— Когато разпитваше Айзънбак, той се възползва от въпроса на Мики за това, че убиецът я е удушил само с дясната си ръка.