— Да, докато е шофирал. Паникьосал се е, когато е чул съобщението по полицейската радиостанция, и я е убил.
— Това е нашата версия. Е, Ройс вече започна да излага версията на защитата. По време на кръстосания разпит попита дали е възможно убиецът да я е удушил с една ръка, докато е мастурбирал с другата.
Макфърсън се замисли.
— Това е старата версия на обвинението — каза тя. — От първия процес. Че убийството е извършено по време на сексуален акт. С Мики предположихме, че щом Ройс получи всичките ни материали и узнае, че семенната течност е от втория баща, ще го разиграе по този начин. Ще представят втория баща като чучелото. Ще заявят, че той я е убил и че ДНК експертизата го доказва.
Тя скръсти ръце и продължи да разсъждава на глас.
— Добре, обаче тази версия има две слабости. Сара и космите от седалката на „паяка“. Следователно пропускаме нещо. Ройс трябва да е открил нещо друго или свидетел, който опровергава разпознаването на Сара.
— Тъкмо затова съм тук. Донесох свидетелския списък на защитата. Тия хора си играят на криеница с мен и не успях да намеря всички. Сара трябва да прочете списъка и да ми каже върху кого да се съсредоточа.
— А тя откъде ще знае, по дяволите?
— Трябва. Това са нейни хора. Гаджета, съпрузи, приятели наркомани. Всичките имат досиета. Това са хората, с които се е движила, преди да започне живота си наново. Всички адреси вече са невалидни и не ни вършат работа. Ройс сигурно ги крие.
Макфърсън кимна.
— Затова го наричат Хитрия Клайв. Добре, да идем да поговорим с нея. Остави ме първо аз да опитам, става ли?
Тя се изправи.
— Чакай малко — спря я Бош.
Маги го погледна.
— Какво има?
— Ами ако версията на защитата е вярна?
— Майтапиш ли се?
Детективът не отговори. Тя не чака дълго и се запъти към асансьора. Хари стана и я последва.
Върнаха се в стаята. Бош забеляза, че докато ги е чакала, Глисън е нарисувала лале в скицника. Той седна на дивана срещу нея, а Макфърсън се настани на фотьойла от дясната й страна.
— Трябва да поговорим, Сара — започна тя. — Според нас някой твой познат от онези изгубени години ще се опита да помогне на защитата. Трябва да решим кой е той и какви показания ще даде.
— Не разбирам — отвърна Глисън. — Аз бях тринайсетгодишна, когато ни сполетя това. Какво значение има кои са ми били приятели после?
— Има, защото могат да свидетелстват за неща, които си направила. Или казала.
— Какви неща?
Макфърсън поклати глава.
— Тъкмо това е досадното — че не знаем. Известно ни е само следното: днес в съда защитата ясно е показала, че ще се опита да прехвърли вината за смъртта на сестра ти върху втория ти баща.
Сара вдигна ръце, сякаш се предпазваше от удар.
— Това е безумно. Аз бях там. Видях как онзи човек я отвлича!
— Знаем, Сара. Въпросът обаче е какво ще бъде представено пред съдебните заседатели и на кого ще повярват те. Виж, детектив Бош има списък със свидетелите на защитата. Искам да го прегледаш и да ни кажеш какво ти говорят тези имена.
Хари извади списъка от куфарчето си и го подаде на Макфърсън, а тя — на Сара.
— Съжалявам, всички тия бележки са мои — поясни той. — Когато се опитвах да ги открия. Гледай само имената.
Бош видя, че устните й леко помръдват, когато започна да чете. После престанаха и тя просто се втренчи в листа. От очите й бликнаха сълзи.
— Сара? — подкани я Макфърсън.
— Тези хора — прошепна Глисън. — Мислех, че никога повече няма да ги видя.
— Пак може никога да не ги видиш — успокои я Маги. — Фактът, че са в списъка, не означава, че ще ги призоват всичките. Взели са имената от досиетата и са ги вписали тук, за да ни объркат. Това се нарича „трупане на копа сено“. Те крият истинските свидетели и нашият следовател, детектив Бош, си губи времето да търси не който ни е нужен. Но тук трябва да има поне едно важно име. Кое е то, Сара? Помогни ни.
Глисън се вторачи в списъка, без да отговори.
— Някой, който ще може да каже, че сте били близки. С кого си прекарала много време и си му разкрила тайните си?
— Мислех, че съпруг не може да свидетелства срещу съпругата си.
— Единият съпруг не може да бъде принуден да свидетелства срещу другия. Но за какво говориш, Сара?
— За този тук.
Тя посочи едно име в списъка. Бош се наведе и го прочете. Едуард Роуман. Детективът беше установил, че се е лекувал в затворнически рехабилитационен център в Северен Холивуд, където Сара бе прекарала девет месеца след последния си престой в затвора. Предполагаше, че са имали връзка само по време на групова терапия. Посоченият от Ройс последен известен адрес беше мотел във Ван Найс, само че Роуман отдавна го нямаше там. Хари се бе отказал да го издирва повече, решавайки, че името е само поредната сламка в копата сено на британеца.