— Роуман — каза той. — Били сте с него в рехабилитационния център, нали?
— Да — потвърди Глисън. — После се оженихме.
— Кога? — попита Макфърсън. — Нямаме данни за този брак.
— След като излязохме. Той познаваше един свещеник. Оженихме се на плажа. Но не трая дълго.
— Разведени ли сте?
— Не… Не ме интересуваше. После, когато се излекувах, просто не исках да се връщам там. Това беше едно от нещата, които изключваш. Все едно не се е случвало.
Маги погледна Бош.
— Може бракът да не е законен — допусна той. — И затова в окръжните архиви няма нищо.
— Няма значение дали е законен — отвърна прокурорката. — Той очевидно се е съгласил да свидетелства и може да даде показания срещу нея. Важното е какви ще са тези показания. Какво ще каже Роуман, Сара?
Глисън бавно поклати глава.
— Не знам.
— Е, какво си му разказала за сестра си и втория ти баща?
— Не знам. Ония години… почти нищо не си спомням от тогава.
След кратко мълчание Макфърсън я помоли да прегледа останалите имена в списъка. Сара го направи и поклати глава.
— Не знам кои са част от тия хора. Някои познавах само по прякор.
— Но познаваш Едуард Роуман, нали?
— Да. Живяхме заедно.
— Колко време?
Глисън засрамено поклати глава.
— Кратко. В рехабилитационния център смятахме, че сме създадени един за друг. Когато излязохме, просто не се получи. Продължи около три месеца. Пак ме арестуваха и когато излязох от затвора, него го нямаше.
— Възможно ли е бракът да не е бил законен?
Тя се замисли за миг и вяло сви рамене.
— Май всичко е възможно.
— Добре, Сара, сега пак ще изляза с детектив Бош за няколко минути. Искам да си помислиш за Едуард Роуман. Всичко, което си спомниш, ще ни е от полза. Няма да се бавя.
Макфърсън взе свидетелския списък от нея и го върна на Хари. Двамата напуснаха стаята, но се отдалечиха само на няколко крачки по коридора, после спряха и заговориха шепнешком.
— Струва ми се, че е най-добре да го намериш — каза тя.
— Защо? — попита Бош. — Ако е главният свидетел на Ройс, той няма да разговаря с мен.
— Тогава научи всичко каквото можеш за него. За да можем да го унищожим, когато настъпи моментът.
— Ясно.
Бош се обърна и се насочи към асансьорите, но Макфърсън го повика и той спря.
— Сериозно ли говореше? — попита тя.
— За кое?
— Долу във фоайето. Въпроса, който ми зададе. Наистина ли мислиш, че преди двайсет и четири години тя си е измислила всичко?
Бош дълго я гледа, после сви рамене.
— Не знам.
— Ами космите на седалката? Те не потвърждават ли нейната версия?
Хари разпери ръце.
— Това са косвени доказателства. И не съм бил там, когато са ги открили.
— Това пък какво означава?
— Означава, че понякога се случват разни неща, когато жертвата е дете. И че не съм бил там, когато са ги открили.
— Божичко, може би трябваше да работиш за защитата.
Бош отпусна ръце.
— Сигурен съм, че вече са се сетили за това.
Той отново се обърна към асансьорите и се отдалечи.
29.
Понякога колелцата на правосъдието се въртят гладко. Вторият ден от процеса започна точно по график. Всички съдебни заседатели бяха в ложата, съдията седеше на катедрата, а Джейсън Джесъп и неговият адвокат бяха на масата на защитата. Изправих се и повиках първия свидетел за, надявах се, един плодотворен ден за обвинението. Хари Бош вече беше довел Изи Гордън в залата. След пет минути тя се бе заклела и настанила. Свидетелката беше дребна жена с очила с черни рамки, които уголемяваха очите й. Моите записки показваха, че е петдесетгодишна, но изглеждаше по-възрастна.
— Госпожо Гордън, бихте ли казали на съдебните заседатели как се издържате?
— Да. Аз съм криминалист в Лосанджелиското полицейско управление, ръководител оглед на местопрестъпления. Работя в Сектора по криминалистика от хиляда деветстотин осемдесет и шеста година.
— Бяхте ли вече на работа на шестнайсети февруари същата година?
— Да. Това беше първият ми работен ден.
— И каква задача ви възложиха?
— Моята задача беше да се уча. Определиха ми ръководител и трябваше да ме въведат в работата.
Изи Гордън бе истинска находка за обвинението. Двама специалисти и техният ръководител бяха поели трите местопрестъпления, свързани с делото на Мелиса Ланди — къщата на „Уиндзор“, контейнера за смет зад „Ел Рей“ и „паяка“ на Джесъп. Като новопостъпила, Гордън беше придружавала навсякъде главния криминалист и затова бе присъствала и на трите места. Главният криминалист отдавна беше мъртъв, а другите специалисти се бяха пенсионирали и не можеха да дадат показания и за трите местопрестъпления. Откриването на Гордън улесняваше представянето на доказателствата от местопрестъпленията.