— Кой беше главен криминалист?
— Арт Донован.
— С него ли бяхте във въпросния ден?
— Да. Отвличане, което преквалифицираха в убийство. Наложи се за един ден да се прехвърляме от местопрестъпление на местопрестъпление. На три различни места.
— Добре, да ги разгледаме едно по едно.
През следващия час и половина преведох Гордън през местопрестъпленията от 16 февруари 1986 година. С нейна помощ можех да покажа снимки, видеозаписи и протоколи от тези места. Ройс продължаваше да възразява, опитвайки се да ограничи безпрепятствения приток на информация към съдебните заседатели. Само че не можеше да направи нищо и започваше да ядосва съдията. Виждах го и затова не се оплаквах. Исках да я вбеси. Това можеше да ми влезе в работа по-късно.
Показанията на Гордън бяха съвсем банални, докато описваше неуспешните опити да намерят стъпки и други следи в предния двор на семейство Ланди. Стана по-драматично, когато си спомни, че спешно са ги повикали на ново местопрестъпление — контейнера зад „Ел Рей“.
— Повикаха ни, когато откриха трупа. Всички си шепнехме, защото семейството беше в къщата и не искахме да ги разстройваме, докато не се уверим, че има труп и той е на тяхното момиченце.
— С Донован ли отидохте при „Ел Рей“?
— Да, и с детектив Клостър. Там се срещнахме с патоанатома. Вече работехме по убийство, затова повикаха още специалисти.
Показанията за огледа на местопрестъплението при „Ел Рей“ ми дадоха нова възможност да покажа още видеозаписи и снимки на жертвата. Ако не друго, исках всеки заседател в ложата да се разгневи от видяното. Исках да запаля огъня на един от основните инстинкти. Отмъщението.
Разчитах, че Ройс ще възрази, и той не ме разочарова, обаче вече беше изчерпал кредита си при съдията и аргументът му, че този материал е илюстративен и прекалено еднообразен, не срещна разбиране. Брайтман ми позволи да продължа.
Накрая Изи Гордън ни отведе на последното местопрестъпление, „паяка“, и разказа как забелязала три дълги косъма в цепнатината между седалката и облегалката и ги показала на Донован.
— Какво стана с тях? — попитах аз.
— Бяха прибрани в отделни пликчета, надписани и отнесени в Сектора по криминалистика за сравнение и анализ.
Показанията на Гордън бяха последователни и ефикасни. Когато я предадох на защитата, Ройс направи каквото можа. Не оспори събирането на доказателства, само се опита да спечели още една точка за своята версия. Затова пропусна първите две местопрестъпления и се съсредоточи върху „паяка“.
— Госпожо Гордън, когато отидохте в гаража на „Аардварк“, полицаите бяха ли вече там?
— Да, естествено.
— Колко бяха?
— Не съм ги броила. Няколко.
— Имаше ли детективи?
— Да, детективите претърсваха цялата фирма, имаха съдебна заповед.
— Същите детективи ли бяха, които видяхте на предишните местопрестъпления?
— Да, струва ми се. Предполагам, че са били същите, но не си спомням точно.
— Но явно си спомняте други неща съвсем точно. Защо не помните с кои детективи сте работили?
— По случая работеха няколко души. Детектив Клостър беше главен следовател, но имаше три различни местопрестъпления, плюс малката свидетелка. Не помня дали той беше в гаража, когато отидох там, но по някое време го видях. Ако проверите в протоколите от местопрестъпленията, мисля, че ще видите кой и кога е бил там.
— Аха, тогава ще го направим.
Ройс се приближи до свидетелската скамейка и даде на Гордън три документа и молив. После се върна на катедрата.
— Какви са тези три документа, госпожо Гордън?
— Това са протоколи от местопрестъпления.
— И от кои местопрестъпления са?
— Трите, на които работих по делото „Ланди“.
— Бихте ли ги разгледали и оградили всяко име, което фигурира и в трите?
Отне й по-малко от минута да изпълни задачата.
— Готова ли сте? — попита Ройс.
— Да, има четири имена.
— Бихте ли ни ги прочели?
— Да, аз и моят ръководител Арт Донован, после детектив Клостър и неговият партньор Чад Стайнър.
— Само вие четиримата сте били и на трите местопрестъпления през този ден, нали така?
— Да.
Маги се наведе към мен и прошепна:
— Прехвърляне на материали от едно местопрестъпление на друго.
Леко поклатих глава.
— Това предполага елемент на случайност. Мисля, че той цели да докаже нарочно подхвърляне.