Тя кимна и се отдръпна. Ройс зададе следващия си въпрос.
— Фактът, че сте сред четиримата, които са били и на четирите места, предполага, че отлично познавате това престъпление и неговото значение, не съм ли прав?
— Не съм сигурна какво искате да кажете.
— Полицейските служители проявяваха ли силни емоции на тези местопрестъпления?
— Е, всички бяха професионалисти.
— Искате да кажете, че никой не го е било грижа за едно дванайсетгодишно момиче?!
— Напротив, на първите две местопрестъпления беше, меко казано, напрегнато. На едното място беше семейството, на второто — мъртвото момиченце. Не си спомням да е имало някакви емоции в гаража.
Грешен отговор, помислих си. Това отваряше врата за защитата.
— Добре, но на първите две местопрестъпления е имало силни емоции, нали? — попита Ройс.
Изправих се, просто за да му дам една доза от собственото му лекарство.
— Възразявам. Свидетелката вече отговори на този въпрос, ваша светлост.
— Приема се.
Британецът не се смути.
— Тогава как се проявяваха тези емоции? — попита той.
— Ами разговаряхме помежду си. Арт Донован ми каза да запазя професионална безпристрастност. Каза, че трябвало да дадем всичко от себе си, защото ставало дума за малко момиченце.
— А детективите Клостър и Стайнър?
— И те казаха същото — че не бива да оставим и един камък непреобърнат, че трябва да го направим заради Мелиса.
— Детектив Клостър по име ли нарече жертвата?
— Да, много добре си спомням.
— Беше ли много разгневен и разстроен?
Станах от мястото си и възразих:
— Предположения, които не се потвърждават нито от доказателствата, нито от показанията.
Съдията прие възражението ми и нареди на Ройс да продължи.
— Госпожо Гордън, моля, погледнете в протоколите от местопрестъпленията, които все още са пред вас, и ни кажете дали часът на пристигане и заминаване на служителите се посочва точно.
— Да, посочва се. След всяко име е отбелязан час на пристигане и заминаване.
— Преди малко казахте, че освен вас и вашия началник, само детективите Клостър и Стайнър са били и на трите местопрестъпления.
— Да, те бяха главните следователи по това дело.
— Преди вас и господин Донован ли са били на всяко място?
Гордън трябваше да направи справка с информацията в протоколите.
— Да.
— Значи са имали достъп до трупа на жертвата, преди вие да отидете при „Ел Рей“, нали така?
— Не знам какво разбирате под „достъп“, но да, те бяха първи на местопрестъплението.
— И освен това са имали достъп до „паяка“, преди вие да отидете там и да видите трите косъма, толкова удобно защипани в цепнатината на седалката, прав ли съм?
Възразих, че адвокатът иска от свидетелката да прави предположения за неща, на които не е присъствала. Освен това оспорих употребата на думата „удобно“. Ройс явно играеше за пред заседателите. Брайтман му каза да формулира наново въпроса.
— Детективите са имали достъп до „паяка“, преди вие да видите трите косъма в цепнатината на седалката, нали така?
Гордън взе пример от моето възражение и отговори така, както исках аз.
— Не знам, защото не съм била там.
И все пак Ройс успя да направи внушението си пред съдебните заседатели. И в същото време ми разкри същината на аргументацията си. Защитата щеше да развие версията, че полицията, в лицето на Клостър и/или неговия партньор Стайнър, е подхвърлила космите, за да гарантира осъждането на Джесъп след разпознаването му от тринайсетгодишната Сара. Нещо повече, Ройс щеше да твърди, че тя нарочно го е идентифицирала грешно, тъй като семейство Ланди се е опитвало да скрие факта, че Мелиса е убита, случайно или не, от втория си баща.
Тази стратегия щеше да се реализира много трудно. За да успее, поне един съдебен заседател трябваше да повярва във версията на защитата, която предполагаше два сговора, действащи независимо един от друг и все пак заедно. Обаче се сещах за двама адвокати в града, които можеха да го постигнат, и Ройс беше единият. Трябваше да съм готов.
— Спомняте ли си какво се случи, след като забелязахте космите на седалката на „паяка“? — попита британецът.
— Показах ги на Арт, понеже той събираше веществените доказателства — отговори свидетелката. — Аз бях там просто за да наблюдавам и да трупам опит.
— Повикаха ли детективите Клостър и Стайнър, за да ги видят?
— Да, струва ми се.
— Спомняте ли си какво направиха те?
— Не си спомням да са правили нещо, свързано с космите. Те водеха следствието, затова бяха осведомени за откриването на веществените доказателства и толкова.