— Господин Ройс, вече обсъдихме този въпрос — отвърна съдията.
— Бих искал да помоля съда да преосмисли решението си, тъй като този начин на даване на показания напълно нарушава конституционното право на господин Джесъп да разпита своите обвинители. На детектив Клостър не са били зададени въпросите, които бих желал да му отправя аз, въз основа на сегашната позиция на защитата.
— Повтарям, господин Ройс, вече уредихме този въпрос и не желая да го разисквам пред съдебните заседатели.
— Но, ваша светлост, така ми се пречи да защитавам господин Джесъп адекватно.
— Господин Ройс, проявих изключително великодушие, като ви позволих да се поперчите пред заседателите. Търпението ми се изчерпва. Можете да седнете на мястото си.
Ройс измери с поглед съдията. Бош знаеше какво прави той. Играеше за пред заседателите. Искаше да виждат в него и Джесъп онеправданата страна. Искаше да разберат, че срещу Джесъп е не само обвинението, но и съдията. След като проточи мълчанието си колкото посмя, той отново заговори:
— Ваша светлост, не мога да си седна, когато е заложена свободата на моя клиент. Това е нечувано…
Брайтман гневно удари с длан по катедрата и плясъкът прозвуча като изстрел.
— Няма да говорим за това пред съдебните заседатели, господин Ройс. Моля заседателите да се върнат в стаята си.
Ококорени и вече усетили обхваналото залата напрежение, те се изнизаха навън, до един озъртайки се през рамо, за да видят какво става зад тях. Ройс продължаваше да се взира яростно в съдията. И Бош знаеше, че адвокатът само позира. Тъкмо това искаше Ройс — заседателите да видят как го онеправдават и му пречат да защити обвиняемия. Нищо че ги извеждаха от залата. Всички бяха наясно, че съдията здравата ще го нашамари.
Щом вратата на тяхната стая се затвори, Брайтман отново се обърна към Ройс. За трийсетте секунди, докато заседателите напускаха залата, тя, очевидно, беше успяла да се успокои.
— Господин Ройс, след края на този процес ще проведем заседание за неуважение към съда, по време на което ще разгледаме и накажем днешното ви поведение. Дотогава, ако ви наредя да седнете и вие откажете да се подчините, ще заповядам на съдебния пристав насила да ви върне на мястото ви. И изобщо не ме интересува дали съдебните заседатели са тук, или не. Разбирате ли ме?
— Да, ваша светлост. И бих искал да се извиня, задето се поддадох на емоциите си.
— Много добре, господин Ройс. Сега седнете и пак ще повикаме заседателите в залата.
Двамата дълго се гледаха, докато накрая британецът бавно седна. Съдията нареди на пристава да доведе заседателите.
Бош ги наблюдаваше, докато заемаха местата си. Всички се взираха в Ройс и Хари разбра, че гамбитът на адвоката е бил успешен. В очите им имаше съчувствие, сякаш знаеха, че всеки момент може и те да разсърдят съдията и да бъдат порицани по подобен начин. Нямаха представа какво се е случило, докато са чакали зад затворената врата, ала Ройс се държеше като дете, което са пратили в кабинета на директора и след завръщането си е разказало на всички за това.
Преди да възобнови процеса, съдията се обърна към заседателите.
— Искам съдебните заседатели да разберат, че в процес от такъв характер емоциите понякога се разгорещяват. С господин Ройс обсъдихме въпроса и той е уреден. Не бива да обръщате внимание на това. А сега да продължим с четенето на показанията, дадени под клетва в миналото. Господин Холър?
— Да, ваша светлост.
Мики се изправи и отиде на катедрата, носеше разпечатка на показанията на Доръл Клостър.
— Детектив Бош, вие сте под клетва. Имате ли транскрипцията на показанията, дадени от детектив Доръл Клостър на осми октомври хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?
— Да.
Хари постави транскрипцията пред себе си и извади очила за четене от вътрешния джоб на сакото си.
— Добре, аз пак ще чета въпросите, зададени на детектив Клостър под клетва от прокурор Гари Линц, а вие ще четете отговорите на свидетеля — каза Холър.
След серия отговори, даващи обща информация за Клостър, показанията бързо преминаха към разследването на убийството на Мелиса Ланди.
— „Добре, господин Клостър, вие работите в детективския отдел в Уилшърския участък, нали така?“
— „Да, в «Убийства и тежки престъпления».“