— Не разчитай на това, убиецо — предупреди го младият детектив. — Гепили сме те за ташаците.
Бош разбираше, че Чу се опитва да го предизвика, да го накара да се изпусне. Само че подхождаше аматьорски, а Джесъп беше прекалено опитен, за да се върже.
Макар и след шест часа почти пълно мълчание, този разговор започваше да омръзва на Хари. Той включи радиото и хвана края на репортаж за пресконференцията на прокуратурата. Увеличи го, за да може Джесъп да го чува, а Чу — да млъкне.
— Уилямс и Холър отказаха да коментират доказателствения материал, но намекнаха, че не са толкова впечатлени от ДНК експертизата, колкото Щатският върховен съд. Холър потвърди, че откритата по роклята на жертвата ДНК не е на Джесъп, но посочи, че това не го оневинява автоматично. Холър е известен адвокат и за пръв път ще представлява обвинението в дело за убийство. Тази сутрин по нищо не личеше да изпитва каквито и да е колебания. „Ние отново ще искаме по това дело да бъде издадена смъртна присъда.“
Бош намали звука и погледна в огледалото. Джесъп продължаваше да зяпа навън.
— Какво ще кажеш за това, Джесъп? Той ще иска смъртна присъда.
— Само се перчи тоя задник — отегчено отвърна затворникът. — Пък и в тоя щат вече не екзекутират никой. Знаеш ли к’во значи „отделение на смъртниците“? Значи, че ти дават самостоятелна килия и можеш да гледаш к’во дават по телевизията. Значи по-голям достъп до телефон, храна и посещения. Мама му стара, надявам се да поиска смъртна присъда, бе човек. Ама няма значение. Т’ва са пълни глупости. Цялата тая работа е глупост. Заради парите е.
След последните думи се възцари дълго мълчание, докато Бош най-после лапна въдицата.
— Какви пари?
— Мойте. Само глей, те ше ми предложат споразумение. Адвокатът ме предупреди. Ше искат да приема споразумението и ше пледират, че излежаното време ми стига, та да не се налага да ми изплатят паричките. Ей за т’ва е ’сичко, ебати, а вие двамата сте едни прости превозвачи, мамка му.
Бош мълчеше. Чудеше се дали е вярно. Джесъп съдеше градските и окръжните власти за милиони. Дали повторният процес бе просто политически ход, целящ да спести пари? И градът, и окръгът се самоосигуряваха. Съдебните заседатели обичаха да наказват безлики корпорации и бюрокрации с неприлично големи суми. Съдебни заседатели, убедени, че прокуратурата и полицията несправедливо са хвърлили невинен човек в затвора за двайсет и четири години, щяха да са невероятно щедри. Една осемцифрена присъда щеше да е катастрофална и за градския, и за окръжния бюджет, дори да си поделяха сметката.
Но ако успееха да сключат сделка с Джесъп и той се признаеше за виновен, за да си осигури свободата, гражданското дело щеше да бъде прекратено. И той щеше да изгуби парите за книгата и филма, на които разчиташе.
— Звучи логично, нали? — рече арестантът.
Бош погледна в огледалото, видя, че Джесъп го наблюдава, и отново насочи вниманието си към пътя. Усети, че телефонът му вибрира, и го извади от сакото.
— Искаш ли аз да се обадя, Хари? — попита Чу.
С което му напомняше, че е незаконно да разговаряш по телефон, докато шофираш. Бош не му обърна внимание и отговори. Търсеше го лейтенант Гандъл.
— Наблизо ли си, Хари?
— Тъкмо отбивам от сто и първо.
— Добре. Просто исках да те предупредя. Пред затвора се е събрала цяла тълпа репортери. Среши се.
— Ясно, но вероятно ще оставя партньора ми да се покаже пред камерите.
Той се озърна към Чу, без да му обяснява нищо.
— Както решиш — отвърна Гандъл. — А после?
— Той се позова на правото си да не говори, тъй че просто ще го вкараме в затвора. След това трябва да се срещна с прокурорите. Имам въпроси към тях.
— Сигурни ли са, че могат да осъдят тоя тип, Хари?
Бош погледна в огледалото. Джесъп отново зяпаше през прозореца.
— Не знам, лейтенант. Когато разбера, ще ти кажа.
Няколко минути по-късно влязоха в задния паркинг на затвора. На рампата пред входа чакаха неколцина оператори с телевизионни камери. Чу се поизправи на седалката.
— Арестантското дефиле, Хари.
— Да. Ти ще го вкараш.
— Хайде да идем двамата.
— Не, аз оставам.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Само гледай да не ми забравиш белезниците.
— Ясно.
Паркингът беше задръстен с репортерски ванове, чиито антени бяха готови за директно излъчване. Но бяха оставили мястото точно пред рампата свободно и Бош спря там.
— Добре, готов ли си, Джесъп? — попита Чу. — Време е за шоу.
Арестантът не отговори. Младият детектив слезе и отвори задната врата.