— Точно така.
— Получихте ли положителен резултат?
— Да. Профилът принадлежеше на втория й баща, Кенсингтън Ланди.
Съдебната зала е просторно помещение. В нея винаги има слаб шум и някаква енергия. Усеща се, въпреки че всъщност не го чуваш. Хората си шушукат в галерията, секретарката и приставът отговарят на телефонни обаждания, съдебната стенографка докосва клавишите на стенографската си машина. Но след тези думи на Лиса Атуотър шумът в Отдел 112 напълно изчезна. Изчаках няколко секунди. Знаех, че това ще е най-слабият момент в аргументацията ми. С този отговор разкривах версията на Джейсън Джесъп. Но отсега нататък всичко щеше да е в моя полза. И в полза на Мелиса Ланди. Нямаше да забравя за нея.
— Защо ДНК сигнатурата на Кенсингтън Ланди е в база данните КОДИС? — попитах аз.
— Защото в Калифорния има закон, според който всички заподозрени в извършване на углавно престъпление са длъжни да дадат ДНК проба. През две хиляди и четвърта година господин Ланди е бил арестуван за пътнотранспортна злополука с нанасяне на телесни повреди. Въпреки че в крайна сметка се признал за виновен по предявените му по-леки обвинения, първоначално е бил обвинен в углавно престъпление, с което се е задействал ДНК законът при вкарването му в ареста и неговата ДНК сигнатура е била въведена в системата.
— Добре. А сега да се върнем към роклята на жертвата и семенната течност по нея. Как определихте, че семенната течност се е озовала върху роклята в деня, в който е убита Мелиса Ланди?
Отначало въпросът като че ли обърка Атуотър. Биваше я да прави театър.
— Не съм определяла такова нещо — отговори тя накрая. — Не е възможно да се установи точно кога се е случило това.
— Искате да кажете, че тя може да е била върху роклята седмица преди нейната смърт, така ли?
— Да. Няма как да разберем.
— Ами месец преди това?
— Възможно е, защото има…
— Ами година?
— Също…
— Възразявам!
Ройс се изправи. Крайно време беше, помислих си.
— Ваша светлост, колко време ще продължава това, след като свидетелката отговори на въпроса?
— Оттеглям въпроса си, ваша светлост. Господин Ройс има право. Свидетелката вече отговори на въпроса.
Замълчах за момент, за да подчертая, че с Атуотър ще продължим в нова насока.
— Госпожо Атуотър, неотдавна сте направили втори анализ, свързан с делото на Мелиса Ланди, нали?
— Да.
— Бихте ли ни разказали подробностите?
Преди да отговори, тя прехвърли розовия кичур зад ухото си.
— Да, става въпрос за извличане на ДНК и сравнение на проби от косми. Косми от жертвата, Мелиса Ланди, които са били взети по време на аутопсията, както и космите от камиона, шофиран от обвиняемия Джейсън Джесъп.
— За колко проби става дума?
— В крайна сметка по една от всеки. Целта ни беше да извлечем ядрена ДНК, каквато се съдържа само в корена на космите. От космите, открити в камиона, имаше само един подходящ. Ние сравнихме ДНК от корена на този косъм с ДНК от пробата, взета при аутопсията.
Преведох я през процеса, като се опитвах обясненията й да са колкото може по-прости. Като по телевизията. Държах под око свидетелката и в същото време наблюдавах съдебните заседатели, за да се уверя, че внимават и са доволни.
Накрая излязохме от отсрещния край на тясно специализирания генетичен тунел и стигнахме до заключенията на Лиса Атуотър. Тя показа на екраните няколко цветово кодирани схеми и графики и подробно ги обясни. Но в края на краищата всичко се свеждаше до едно и също — за да го усетят, заседателите трябваше да го чуят. Най-важният принос на свидетеля в съдебната зала са неговите думи. След като бяха показани всички диаграми, дойде време за думите на Атуотър.
Отново погледнах часовника на задната стена. Движех се точно по разписание. След по-малко от двайсет минути съдията трябваше да закрие заседанието. Обърнах се и се приготвих да нанеса решаващия удар.
— Госпожо Атуотър, изпитвате ли някакви колебания или съмнения относно генетичното съвпадение, за което свидетелствахте?
— Не, абсолютно никакви.
— Убедена ли сте отвъд всякакво основателно съмнение, че косъмът, взет при аутопсията на Мелиса Ланди, напълно съвпада с пробата, взета от косъм от камиона, който обвиняемият е карал на шестнайсети февруари хиляда деветстотин осемдесет и шеста година?
— Да.
— Има ли количествен начин да илюстрирате това съвпадение?
— Да, както показах преди малко, ние сравнихме девет от тринайсетте генетични маркера в протокола на КОДИС. Комбинацията точно от тези генетични маркери се среща при един от едно цяло и шест трилиона индивиди.