— Искате да кажете, че вероятността косъмът, открит в камиона, шофиран от обвиняемия, да не принадлежи на Мелиса Ланди, е едно на едно цяло и шест трилиона, така ли?
— И така може да се каже, да.
— Госпожо Атуотър, случайно да знаете колко е броят на населението на света в момента?
— Почти седем милиарда.
— Благодаря ви, госпожо Атуотър. Засега нямам повече въпроси.
Отидох до мястото си и седнах. Веднага се заех да събирам папки и документи, за да ги напъхам в куфарчето си и да си отида вкъщи. Този ден беше отминал и ми предстоеше дълга нощ, през която щях да се готвя за следващия. Съдията явно не ми се сърдеше, че съм свършил десет минути по-рано. Тя също се ориентираше към приключване и изпращаше съдебните заседатели.
— Ще продължим с кръстосания разпит на тази свидетелка утре. Искам да благодаря на всички за вниманието, с което изслушахте днешните показания. Утре сутрин ще започнем точно в девет и отново ви предупреждавам да не гледате информационни предавания или…
— Ваша светлост?
Вдигнах поглед от папките си. Хитрия Клайв се беше изправил.
— Да, господин Ройс?
— Извинете, че ви прекъсвам, но по моя часовник е още пет без десет и знам, че искате да отметнем колкото може повече показания. Бих желал да разпитам свидетелката сега.
Брайтман погледна Атуотър, която още седеше на свидетелската скамейка, после отново британеца.
— Господин Ройс, предпочитам да започнете кръстосания разпит утре сутрин, отколкото да започнете сега и да се наложи да го прекъснете само след десет минути. Тук не задържаме съдебните заседатели след пет часа. Няма да наруша това правило.
— Разбирам, ваша светлост, но нямам намерение да прекъсвам разпита. Ще свърша със свидетелката до пет и така няма да й се налага утре да идва пак.
Съдията дълго го гледа със смаяно изражение.
— Господин Ройс, госпожа Атуотър е един от ключовите свидетели на обвинението. Нима искате да кажете, че ще ви трябват само пет минути за кръстосания разпит?
— Е, зависи от продължителността на нейните отговори, естествено, но аз имам само няколко въпроса.
— Добре тогава. Можете да започнете. Госпожо Атуотър, все още сте под клетва.
Ройс отиде при катедрата. Тази маневра на защитата обърка доста и мен. Бях очаквал кръстосаният разпит на британеца да продължи през по-голямата част от следващата сутрин. Това трябваше да е някакъв трик. В неговия списък също имаше експерт по генетика, но аз никога не бих се отказал от възможността да поразтърся свидетел на обвинението.
— Госпожо Атуотър, всички тестове, анализи и извличания, които сте провели с пробата от косъма от „паяка“, разкриха ли ви как се е озовал там този косъм? — попита Ройс.
За да спечели време, тя го помоли да повтори въпроса. Но дори след като го чу за втори път, не отговори, докато не се намеси съдията.
— Госпожо Атуотър, можете ли да отговорите на въпроса?
— Хм, да, извинявам се. Отговорът ми е „не“, лабораторните изследвания, които проведох, нямаха нищо общо с установяването на начина, по който косъмът е попаднал в камиона. Това не ми влиза в работата.
— Благодаря ви — каза Ройс. — И за да изясним този въпрос напълно — вие не можете да съобщите на съдебните заседатели как е попаднал в камиона този косъм — който вие вещо сте идентифицирали като косъм на жертвата, — нито кой го е оставил там, така ли е?
Скочих веднага.
— Възразявам. Предположения, които не се потвърждават от доказателствата.
— Приема се. Бихте ли задали въпроса отново, господин Ройс?
— Благодаря ви, ваша светлост. Госпожо Атуотър, вие нямате представа, освен онова, което сигурно са ви казали, как анализираният от вас косъм е попаднал в камиона, вярно ли е?
— Напълно.
— Значи можете да идентифицирате косъма като принадлежащ на Мелиса Ланди, но не можете да свидетелствате със същата увереност как се е озовал в камиона, нали така?
Отново се изправих.
— Възразявам. Зададеният въпрос вече получи отговор.
— Ще оставя свидетелката да отговори — реши Брайтман. — Госпожо Атуотър?
— Да, така е — потвърди тя. — Не мога да свидетелствам за това как косъмът е попаднал в камиона.
— Тогава нямам повече въпроси. Благодаря ви.
Обърнах се и погледнах часовника. Имах две минути. Ако исках да върна съдебните заседатели на верния път, трябваше светкавично да измисля нещо.
— Още въпроси, господин Холър? — попита съдията.
— Един момент, ваша светлост.
Наведох се към Маги и й прошепнах:
— Какво да правя?
— Нищо. Иначе може да стане по-лошо. Ти изтъкна аргументите си, той изтъкна своите. Твоите са по-важни — успя да пратиш Мелиса в „паяка“. Остави го така.