Скоро тунелът стана достатъчно голям и детективът пропълзя вътре. Беше се облякъл специално за тази цел — стари черни дънки, работни обувки, тениска с дълги ръкави и найлоново полицейско яке, което носеше с подплатата навън, за да скрие жълтия луминесцентен надпис ЛАПУ отпред и отзад.
Озова се в тъмно празно пространство. Между гредите на паркинга отгоре се процеждаха светли ивици. Изправи се, изтупа пясъка от дрехите си и плъзна наоколо лъча на фенерчето.
Миришеше на влага и плисъкът на вълните около стълбовете само на двайсет и пет метра оттам високо отекваше в затвореното пространство. Бош насочи лъча нагоре и видя, че напречните греди на кея са покрити с гъби. Тръгна напред в мрака и бързо стигна до нещо голямо, покрито с брезент. Повдигна свободния край и видя, че е стара лодка на плажните спасители. Продължи нататък и се натъкна на камари шамандури, а после и на пътни заграждения и подвижни бариери, всички с надпис „Община Санта Моника“.
След това стигна до три скелета, използвани за боядисване и ремонти на кея. Изглеждаха недокосвани отдавна и бавно потъваха в пясъка.
В дъното имаше редица затворени складови помещения, но дървените стени се бяха напукали и нацепили с времето и осигуряваха доста съмнителна изолация.
Вратите им не бяха заключени и Бош тръгна покрай тях. Установи, че всички са празни, докато стигна до предпоследното, на чиято врата висеше лъскав нов катинар. Той насочи лъча на фенерчето в една цепнатина на стената и надникна вътре. Видя нещо, което приличаше на край на одеяло, но нищо повече.
Върна се при вратата, приклекна пред нея, лапна фенерчето и извади два шперца от портфейла си. Зае се с катинара и скоро установи, че има само четири обръщача. Успя да го отключи за по-малко от пет минути.
Влезе в ограденото пространство и откри, че е почти празно. На земята лежеше сгънато одеяло с възглавница отгоре. Нищо друго. В доклада от наблюдението на ЗСР се казваше, че предишната нощ Джесъп е вървял по плажа с одеяло в ръце. Не се посочваше дали го е оставил под кея, нито пък се споменаваше за възглавница.
Хари дори не знаеше дали се намира на мястото, до което е стигнал Джесъп. Плъзна лъча по стената и по долната страна на кея, където ясно видя очертания на капак, също заключен с нов катинар.
Беше съвсем сигурен, че е под паркинга. От време на време отгоре се чуваше шум на автомобили — клиентите се прибираха у дома. Предполагаше, че капакът се използва като товарна врата за складиране на материали. Можеше да домъкне едно от скелетата и да се покатери, за да проучи втория катинар, ала реши да не си прави труда и излезе от помещението.
Докато заключваше катинара, усети, че телефонът вибрира в джоба му. Бързо го извади, очакваше да научи от диспечера на ЗСР, че Джесъп е тръгнал нанякъде. На дисплея обаче пишеше, че се обажда дъщеря му. Той отвори телефона и каза:
— Здрасти, Мади.
— Тате? Там ли си?
Гласът й се чуваше тихо и плисъкът на вълните го заглушаваше.
— Тук съм — извика Бош. — Какво се е случило?
— Кога ще се прибереш?
— Скоро, миличка. Имам още малко работа.
Тя още повече сниши глас и Бош трябваше да запуши с длан другото си ухо. От отсрещния край долитаха звуците на магистралата и Хари разбра, че Мади е на задната веранда.
— Тате, тя ме кара да пиша домашни, които са ми чак за другата седмица.
Пак я беше оставил със заместник-директорката Сю Бамбро.
— Значи другата седмица ще си й благодарна, когато всички други ги пишат, а ти вече ще си готова с тях.
— Цяла вечер пиша домашни, тате!
— Искаш ли да й кажа да те остави да си починеш?
Дъщеря му не отговори и Бош си помисли, че тя се обажда просто защото иска баща й да е наясно с мъката, която е принудена да търпи, но не иска той да се намесва.
— Знаеш ли какво, когато се прибера, ще напомня на госпожа Бамбро, че вкъщи не си на училище и няма нужда да работиш през цялото време. Съгласна ли си?
— Ами да. Защо не може просто да стоя при Рори? Не е честно!
— Може би следващия път. Трябва да се връщам на работа, Мадс. Може ли да поговорим за това утре? Искам да си си легнала, когато се прибера.
— Както кажеш.
— Лека нощ, Маделин. Провери дали всички врати са заключени, вратата на верандата също. Ще се видим утре.
— Лека нощ.
Ясно усети неодобрението в гласа й. Тя прекъсна преди него. Бош затвори телефона и тъкмо го пъхаше в джоба си, когато чу нещо като трясък на метал. Идваше откъм дупката, през която беше проникнал в склада. Веднага изгаси фенерчето и тръгна към покритата с брезент лодка.
Приклекна зад нея и видя човешка фигура, която се изправи до стената и тръгна в мрака без фенерче. Движеше се без колебание към складовото помещение с новия катинар.