На паркинга горе имаше улични лампи и светлината им се процеждаше между гредите. Когато фигурата мина през една от светлите ивици, Бош видя, че това е Джесъп.
Детективът се сниши още повече и инстинктивно плъзна длан към колана си, за да се увери, че пистолетът му е там. С другата ръка извади телефона и натисна бутона за заглушаване на звука. Не искаше диспечерът на ЗСР изведнъж да си спомни, че трябва да го извести за местонахождението на обекта.
Забеляза, че Джесъп носи торба, която изглеждаше доста тежка. Той отиде направо при заключения склад и скоро отвори вратата. Явно имаше ключ за катинара.
Джесъп се отдръпна и ивица светлина пресече лицето му, докато се обръщаше и оглеждаше целия склад, за да се увери, че е сам. После влезе в помещението.
В продължение на няколко секунди не се чуваше шум от движение, след това Джесъп отново се появи на прага. Излезе навън и заключи вратата. Когато отново застана на светло, се завъртя на сто и осемдесет градуса и огледа склада. Бош се приведе още повече зад лодката. Предполагаше, че Джесъп е подозрителен, защото е открил, че дупката под стената е прясно изкопана.
— Кой е там? — извика Джесъп.
Хари не помръдваше. Дори не дишаше.
— Покажи се!
Бош пъхна ръка под якето си и стисна ръкохватката на пистолета. Знаеше, че Джесъп най-вероятно се е сдобил с оръжие. Ако направеше и най-малкото движение в неговата посока, детективът щеше да извади пистолета си и да се приготви да стреля пръв.
Това обаче не се случи. Джесъп бързо закрачи към дупката и скоро изчезна в мрака. Хари се вслушваше напрегнато, но чуваше само плисъка на вълните. Изчака още трийсет секунди, после се насочи към отвора под стената. Не включи фенерчето. Не беше сигурен, че онзи е излязъл.
Докато заобикаляше скелетата, се блъсна силно в една метална тръба, която стърчеше от купчината. Ударът прати внезапна болка по левия му крак и наруши равновесието на металните рамки. Горните две се изхлузиха и паднаха с трясък на пясъка. Бош се хвърли на земята до тях и зачака.
Ала Джесъп не се появи. Беше си тръгнал.
Бош се изправи бавно. Болеше го и се тресеше от гняв. Извади телефона и се обади в диспечерския пункт на ЗСР.
— Трябваше да ми позвъните, когато Джесъп се раздвижи! — ядосано прошепна той.
— Знам — отвърна диспечерът. — Не е ходил никъде.
— Какво? Вие да не сте… Я ме свържи с оня, който командва там.
— Съжалявам, детектив, но така не…
— Виж, тъпанар такъв, Джесъп не си е в леглото. Току-що го видях. И за малко да стане кофти. А сега ми дай да говоря с някого там, или веднага ще позвъня на лейтенант Райт.
Докато чакаше, той се насочи към стената, за да се измъкне от склада. Куцаше, защото кракът много го болеше.
В мрака не успя да намери дупката, през която можеше да се провре навън. Накрая включи фенерчето, като го държеше ниско над земята. Откри мястото, но видя, че Джесъп е заровил отвора с пясък, също като предишната нощ.
Накрая от телефона се разнесе глас:
— Бош? Тук Джейкс. Твърдиш, че току-що си видял нашия обект, така ли?
— Не твърдя, наистина го видях. Къде са твоите хора?
— Наблюдаваме нулата бе, човек. Не е излизал.
„Нула“ наричаха дома на обекта.
— Глупости, току-що го видях под кея в Санта Моника. Докарай хората си тук. Веднага.
— Наблюдаваме нулата отвсякъде, Бош. Няма…
— Слушай, глупако, Джесъп е мой случай. Познавам го и той за малко да ме засече тук. А сега събери хората си и виж кой е напускал поста си, защото…
— Ще ти се обадя след малко — заяви Джейкс и връзката прекъсна.
Бош включи звука на телефона и го прибра в джоба си. Застана на колене и бързо изрови пак дупката, като загребваше пясъка с шепи. Провря се навън, като почти очакваше Джесъп да го чака от другата страна.
Но от него нямаше и следа. Хари се изправи, погледна на юг по плажа към Венис и не забеляза никого на светлината на виенското колело. После се обърна към хотелите и жилищните сгради по брега. По алеята пред тях се разхождаха неколцина души, но никой не приличаше на Джесъп.
Около двайсет и пет метра нататък по кея имаше стълбище, което водеше към паркинга горе. Бош се запъти натам, като куцаше силно. Вече се изкачваше, когато телефонът му иззвъня. Обаждаше се Джейкс.
— Добре, къде е той? Идваме.
— Точно това е въпросът. Изпуснах го. Трябваше да се скрия и си мислех, че вие го наблюдавате. След малко ще съм горе на кея. Какво стана, по дяволите?
— Един от нашите отишъл по голяма нужда. Каза, че го болял коремът. Мисля, че от утре няма да е в звеното.
— Господи Боже!