— Не искам да ви прекъсвам. Само проверявам дали си си изпил чая.
— Благодаря ти, скъпа — подаде й той чашата и тя се поколеба, преди да влезе да я вземе.
— Изглежда, двамата сте много заети — отбеляза тя и прояви престорено голям интерес към една капка чай на външната извивка на чашата. Попи я с пръст, мъчейки се да не поглежда към мен.
— Развиваме теорията си — намигна ми татко, блажено неподозиращ за студения фронт между нас двете.
— Значи, ще останете до късно. Пожелавам ви лека нощ и се оттеглям. Денят беше доста изморителен. — Тя целуна татко по бузата и кимна към мен, без да ме поглежда. — Лека нощ, Еди.
— Лека нощ, мамо.
О, боже, направо не се издържаше! Не я проследих с поглед, докато излизаше, а се престорих на ужасно заинтригувана от разпечатката в скута ми. Оказа се, че това са защипаните страници, които госпожа Йейтс ми беше дала за института „Пембрук Фарм“. Прегледах въведението, което описваше историята на организацията: основана беше през 1907 година от човек, на име Оливър Сайкс — името ми се стори познато и аз си напрегнах мозъка, преди да си спомня, че това е архитектът, проектирал централния басейн в Милдърхърст. Реших, че ако Реймънд Блайд е искал да завещае пари на група природозащитници, би трябвало те да са достойни за уважение хора. Следователно той би наел същите хора на работа в скъпоценното си имение… Вратата на спалнята на мама се затвори и аз въздъхнах с нещо, подобно на облекчение. Оставих листовете и се помъчих да се държа нормално заради татко.
— Знаеш ли, татко — подех дрезгаво, — мисля, че си напипал нещо — тази история с момчето и езерото.
— И аз това ти казвам, Еди.
— Знам. Почти съм сигурна, че това е случаят, вдъхновил романа.
Той завъртя очи.
— Нямам предвид това, Еди. Зарежи книгата. Говоря за майка ти.
— Мама ли?
Той посочи към затворената врата.
— Тя е нещастна, а аз не искам да я гледам такава.
— Въобразяваш си.
— Не съм глупав. Вече седмици наред снове из къщата потисната, а днес спомена, че намерила в стаята ти обявите за наеми, и се разплака.
Мама беше влизала в стаята ми?
— Мама се разплака?
— Тя усеща дълбоко нещата. Открай време е така. Не може да крие чувствата си. Важи и за двете ви, приличате си.
Не знам дали забележката му целеше да ме разтърси, обаче убеждението, че мама не може да крие чувствата си, толкова ме изуми, че изобщо не бях в състояние да го убеждавам колко дълбоко и напълно греши, че двете с нея си приличаме.
— Какво искаш да кажеш?
— Това беше едно от нещата, които най-много ми допаднаха у нея. Беше различна от скованите корави жени, на които се бях натъквал преди това. Когато я видях за пръв път, тя хубавичко си поплакваше.
— Наистина ли?
— Бяхме на кино. По случайност се оказахме единствените зрители. Филмът не беше много тъжен, поне според мен, обаче майка ти цяла вечер плака в тъмното. Опита се да го скрие, но когато излязохме във фоайето, очите й бяха червени като фланелката ти. Дожаля ми за нея и я заведох да я почерпя с торта.
— Защо плачеше?
— Не съм сигурен. По онова време се разплакваше от нищо.
— Ама… наистина ли?
— О, да. Беше много чувствителна… и забавна, умна и непредсказуема. Описваше нещата така, че те караше да ги видиш сякаш за пръв път.
Исках да го попитам „А какво се случи после?“, но намекът, че тя вече не е такава, ми се стори жесток. Зарадвах се, когато татко въпреки това продължи:
— Нещата се промениха след брат ти. След Даниъл. Всичко стана различно.
Не бях сигурна дали изобщо някога бях чувала татко да произнася името на Даниъл и направо се смразих. Толкова много неща ми се искаше да кажа, да попитам, че те се заглушиха взаимно и успях само да възкликна:
— О!
— Беше ужасно. — Гласът му звучеше бавно и равно, но долната му устна го издаде — помръдна необичайно и неволно, а на мен сърцето ми се сви. — Ужасно нещо.
Лекичко докоснах ръката му, но той явно не забеляза. Беше забол поглед някъде в килима до вратата, усмихна се тъжно на нещо, което го нямаше, и продължи:
— Той скачаше. Много ми харесваше. „Аз скачам! — казваше. — Погледни, татко!“
Представих си малкото си братче, грейнало от гордост, да подскача тромаво из къщата.
— Много ми се иска да го познавах.