— Не се тревожи — успокои тя Мередит, когато малката я настигна. — Джунипър няма да се бави много. Никога не трае повече от около ден.
— Но тя е там от вечеря. Вратата е заключена, не се обажда. Не разбирам… — Мередит примижа не особено женствено — навик, който Сафи намираше за страшно умилителен. — Какво прави?
— Пише — отвърна простичко Сафи. — Такава е Джунипър. Винаги е била такава. Няма да трае дълго и после всичко ще се нормализира. Ето — подаде тя на Мередит купчинка чинии за торта, — помогни ми да ги подредим. Да настаним ли родителите ти с гръб към живия плет, за да виждат градината?
— Добре — съгласи се Мередит и малко живна.
Сафи се подсмихна. Мередит Бейкър беше приятно отстъпчива — неочаквано удоволствие, след като си отгледала Джунипър — и престоят й в замъка Милдърхърст беше невероятно успешен. Нищо не може да се сравни с едно дете, което отново вдъхва живот на изморените стари камъни, а приливът на светлина и на смях отговаряше точно на лекарските предписания. Дори Пърси се беше привързала към момичето, несъмнено облекчена, че всички орнаменти в замъка са останали непокътнати.
Най-голямата изненада обаче беше реакцията на Джунипър. Явната й обич към евакуираното момиче беше най-близкото подобие на загриженост към друго човешко същество, която тя бе проявявала някога. Понякога Сафи ги чуваше да си бъбрят и да се кискат в градината, и се удивяваше, но приятно, на искрената общителност в гласа на Джунипър. Думата „общителност“ изобщо не би хрумнала на Сафи по отношение на по-малката й сестра.
— Да сервираме тук за Джунипър — каза тя и посочи към масата, — за всеки случай, ти до нея, струва ми се… а Пърси ето там…
Мередит я следваше и подреждаше чиниите, но в този момент спря.
— Ами ти? — попита тя. — Ти къде ще седнеш? — Явно разчете извинителното изражение на Сафи, понеже веднага продължи: — Ще дойдеш, нали?
— Стига, скъпа. — Сафи отпусна върху полата си ръката, с която стискаше щипката за сервиране на торта. — Много бих искала, знаеш го. Но Пърси подхожда много традиционно към такива неща. Тя е най-голямата и в отсъствие на татко е домакинята. Знам, че сигурно ти се струва ужасно глупаво и официално, всъщност е доста старомодно, но така стоят нещата тук. Така би желал татко да посрещаме гостите си в Милдърхърст.
— Все пак не разбирам защо не може и двете да дойдете.
— Ами една от нас трябва да остане вътре, ако татко се нуждае от помощ.
— Но Пърси…
— … очаква срещата с нетърпение. Много иска да се запознае с родителите ти.
Сафи видя, че не успя да убеди Мередит, нещо повече, горкото дете изглеждаше толкова горчиво разочаровано, че Сафи беше готова на почти всичко, за да я разведри. Опита се да извърта, но само за кратко и не истински настойчиво, а когато Мередит изпусна дълга и отчаяна въздишка, цялата решимост на Сафи се изпари.
— О, Мери — крадешком й метна тя поглед през рамо, — не трябваше нищо да казвам, наистина не трябваше, но има още една причина да остана вътре.
Премести се към единия край на паянтовата градинска пейка и даде знак на Мередит да се присъедини към нея. Пое голяма и успокоителна глътка въздух и решително я изпусна. После разказа на Мередит за телефонното обаждане, което очакваше следобед.
— Той е много важен частен колекционер в Лондон. Писах му по повод на обявата в един вестник, че търси помощник, който да каталогизира колекцията му. Неотдавна ми отговори, че моята кандидатура е одобрена, че днес следобед ще ми се обади, за да изясним подробностите заедно.
— Какво колекционира?
Сафи не се сдържа и преплете пръсти под брадичката си.
— Антикварни предмети, изкуство, книги, красиви неща — истински рай!
От вълнение дребните лунички по нослето на Мередит станаха по-светли и Сафи си помисли какво прекрасно дете е тя и колко много се е променила за кратките шест месеца. Само какво тъжно кльощаво момиченце беше, когато Джунипър я доведе у дома! Под бледата лондонска кожа и грозната рокля обаче се криеше бърз ум и прекрасна жажда за знание.
— Може ли да разгледам колекцията? — попита Мередит. — Винаги ми се е искало да видя истински египетски артефакт.
Сафи се засмя.
— Разбира се. Сигурна съм, че господин Уикс с удоволствие ще покаже безценните си притежания на умна млада дама като теб.