— Съжалявам, Мери — каза той и обхвана с пръсти нейните, все още стиснали ризата му. — Така е най-добре. Върви да си събереш нещата. Прибираме се у дома.
Тогава Мередит направи нещо много лошо, предателството, за което майка й нямаше да й прости. Единственото й извинение беше, че е напълно лишена от избор, че беше дете и щеше да си остане дете още много години, а никой не се интересуваше от нейното желание. Беше й омръзнало да се държат с нея, все едно е колет или куфар, да я запращат тук или там в зависимост от преценката на възрастните. Искаше само да си има свое местенце.
Тя хвана баща си за ръката и каза:
— И аз съжалявам, татко.
И докато по прекрасното му лице все още бе изписано смайване, тя се усмихна извинително, избегна вбесения поглед на майка си и хукна с всички сили по моравата. А после се гмурна в хладното и тъмно убежище на гората Кардейкър.
Пърси научи съвсем случайно за свързаните с Лондон планове на Сафи. Ако не се беше измъкнала от чая с родителите на Мередит, можеше никога да не узнае. Докато вече не бе твърде късно. Добре, че едновременно се смущаваше и ужасяваше от изваждането на показ на мръсните ризи на хората, поради което се извини и влезе вътре с намерението да изчака малко и да се върне, когато нещата са се успокоили. Очакваше да завари Сафи, приведена на прозореца, да следи случващото се отдалече и да я накара да й разкаже какви са родителите, как се държи Мередит, харесали ли са им сладкишите — затова се изненада, когато намери кухнята празна.
Пърси си спомни, че все още държи чайника в резултат на доста неумелото си извинение да се махне, и го остави върху печката. Времето течеше бавно и тя отклони вниманието си от пламъците и се запита какво толкова ужасно е направила, та да заслужи и сватба, и гости на чай в един и същи ден. В този момент от килера за провизиите се разнесе силен шум. Телефонните разговори бяха станали рядкост, след като от пощата предупредиха, че обичайното бъбрене по мрежата може да забави важните разговори, затова на Пърси й отне известно време да установи от къде се носи настойчивото дрънчене.
В резултат, когато най-накрая вдигна слушалката, гласът й прозвуча едновременно подозрително и уплашено.
— Замъкът Милдърхърст. Ало?
Човекът се представи като някой си Арчибалд Уикс от Челси и помоли да разговаря с госпожица Серафин Блайд. Изненадана, Пърси предложи да запише съобщението му и тогава господинът я осведоми, че е работодател на Сафи и се обажда с нови препоръки относно настаняването й в Лондон от следващата седмица нататък.
— Извинете, господин Уикс — каза Пърси и усети как кръвоносните й съдове се разширяват под кожата, — но се боя, че има някакво недоразумение.
Леко колебание.
— Недоразумение ли? Връзката… не ви чувам добре.
— Серафин… сестра ми… няма да може да поеме работата в Лондон.
— О! — Настана нова пауза, по време на която се чуваше далечно пращене и Пърси си представяше телефонните жици, опънати между стълбовете и полюшващи се на вятъра. — О, разбирам — продължи той. — Но това е странно, понеже държа в ръката си писмото й, с което приема поста. Кореспондирахме си доста благонадеждно по въпроса.
Това обясняваше защо напоследък Пърси носи толкова често писма от и до замъка, настойчивостта на Сафи да стои близо до телефона, „в случай че има някое важно обаждане, свързано с войната“. Пърси се прокле, задето е била толкова погълната от задълженията си като доброволка, че не е обърнала внимание.
— Разбирам — каза тя — и съм сигурна, че Серафин е имала категоричното намерение да спази уговорката, но разбирате ли, баща ни се разболя. Опасявам се, че присъствието й у дома е наложително.
Господин Уикс беше разочарован и разбираемо объркан, но бе донякъде умилостивен от обещанието на Пърси да му изпрати първо издание с автограф на „Човека от калта“ за колекцията му от редки книги и затвори в относително добро разположение на духа. Поне нямаше да ги съди за неспазване на договора.
Пърси подозираше, че няма да й е толкова лесно да се справи с разочарованието на Сафи. Чу някъде някой да пуска казанчето на тоалетната, после тръбите в стената на кухнята избълбукаха. Пърси седна на стола и зачака. След минути Сафи пристигна забързано отгоре.