Клемънтайн Блайд
на 1 година
Жестоко отнета
Спи, малка моя, спи
Сайръс Максимъс Блайд
на 3 години
Напусна ни твърде рано
Емерсън Блайд
на 10 години
Обичан
Когато отидох там за пръв път, реших, че е детско гробище, но Джунипър ми обясни, че са домашни любимци. Всичките. Семейство Блайд се грижат много за животните си, особено Джунипър, която плака, докато ми разказваше за първото си куче Емерсън.
Брррр…. Навън е адски студено! Откакто пристигнах в Милдърхърст, се сдобих с огромно количество плетени чорапи. Сафи плете страхотно, но никак не я бива в броенето, затова една трета от чорапите, които плете за войниците, се оказват твърде тесни дори за пръстите на краката им, но са идеални за тъничките ми глезени. Навлякла съм по три чорапа на всеки крак и още три останали без чифта си — на дясната си ръка, само лявата ми ръка е гола, за да държа писалката. Което обяснява защо пиша така. Извини ме за това, скъпо дневниче. Красивите ти страници заслужават нещо по-добро.
Стоя си тук самичка в мансардата на тавана, докато Джунипър долу чете на кокошките. Сафи е убедена, че снасят по-добре, когато са стимулирани. Джунипър, която обича животните, казва, че няма нищо по-умно и по-успокоително от една кокошка, а аз наистина много обичам яйца. Та така. Всички сме щастливи. А аз ще започна отначало и ще пиша колкото мога по-бързо. Първо, защото така ще си стопля пръстите…“
Разнесе се силен лай, от който сърцето ти се свива, и аз подскочих уплашено.
Над мен се появи куче — лърчърът на Джунипър, — с изпънати назад устни, с оголени зъби, а от гърлото му се надигаше тихо ръмжене.
— Стига, момче — казах със скован от страх глас. — Стига.
Чудех се дали да не протегна ръка да го погаля, дали така няма да се успокои, когато в калта се показа върхът на нечия тояжка. Последваха го два крака с туристически обувки, вдигнах очи и срещнах гневния поглед на Пърси Блайд.
Съвсем бях забравила колко слабичка и сурова е тя. Приведена над тояжката си, гледаше надолу и беше облечена по същия начин, като при последната ни среща — в светли панталони и хубава риза, която би й придавала мъжки вид, ако не бяха изключително дребничкото й телце и изящният часовник, който висеше свободно около мършавата й китка.
— Това сте вие — отбеляза тя, не по-малко изненадана от мен. — Подранили сте.
— Много съжалявам. Не исках да ви притеснявам…
Кучето отново излая и тя издаде нетърпелив звук и махна с пръсти.
— Бруно! Стига! — Той изскимтя и се промъкна до нея. — Очаквахме ви утре.
— Да, знам. В десет сутринта.
— Нали ще дойдете?
Кимнах.
— Пристигнах от Лондон днес. Времето беше ясно и понеже чух, че се очаква да вали през следващите дни, реших да се поразходя, да си нахвърлям някои бележки… Мислех, че няма да имате нищо против, а после се натъкнах на убежището… не исках да се пречкам.
Докато й се обяснявах, тя престана да ме слуша.
— Е, така и така сте тук — каза без никакво задоволство. — В такъв случай заповядайте на чай.
Жълтият салон изглеждаше много по-окаяно, отколкото го помнех. При предишното ми посещение помещението ми се стори уютно, кръпка от живот и светлина насред тъмното каменно тяло. Този път беше различно и може би причината се криеше в смяната на сезоните, в изчезването на летния блясък, в промъкналата се мразовита жилка, предвестник на зимата, понеже ме порази не само промяната на стаята.
Кучето се задъха и се отпусна тежко до прокъсания параван. И то беше остаряло досущ като Пърси Блайд от май насам, досущ като помръкналото помещение. В този миг ми хрумна, че Милдърхърст наистина е нещо различно от истинския свят, място извън обичайните предели на времето и пространството. Че се намира под въздействието на някаква магия: приказен замък, в който времето забавя или ускорява ход по прищявка на някакво неземно същество.
Сафи стоеше права и в профил, привела глава над порцелановия чайник.
— Най-накрая, Пърси — каза тя, мъчейки се да затвори капачето. — Започнах да си мисля, че ще се наложи да организираме търсене. О! — Беше вдигнала очи и ме видя до сестра си. — Здравейте.