В този момент един светъл триъгълник привлече вниманието на Том — блестеше върху повърхността на водата. Идваше от прозореца със счупения капак. Том се запита дали ще е достатъчно просто да окачи капака на пантата и дали да не опита още сега.
Прозорецът не беше висок. За нула време щеше да слезе и отново да се качи. Така нямаше да се налага пак да излиза, когато е вече сух и чист, а и току-виж спечелил сърцата на сестрите.
С широка усмивка, Том остави торбата си до вратата и отново излезе навън на дъжда.
От мига, в който обърна гръб на бумтящия огън в хубавия салон, Сафи се понесе по вълните на съня в езерото на собственото си съзнание. Вече беше стигнала средата. Спокойното местенце, откъдето извират всички сънища и където се връщат всички. Старото познато местенце.
Сънувала го беше вече безброй пъти, още от дете. То никога не се променяше, като стар филм — пренавиваш лентата и го гледаш отново. Нищо че беше ходила там, сънят винаги беше като нов и все така ужасяващ.
Най-напред тя се сепваше насън. Мислеше, че се е събудила в действителността, но после забелязваше необикновената виновна тишина, която я заобикаля. Студено е и Сафи е самичка, плъзга се по белите чаршафи и пуска крака на дървения под. Бавачката й спи в съседната стаичка и диша бавно и равномерно — това би трябвало да вдъхва сигурност, но в този свят е сигнал за непреодолима отдалеченост.
Сафи бавно тръгва към прозореца. Нещо я влече на там.
Покатерва се върху библиотечката, увива нощницата си около краката, внезапно усетила мъртвешки студ. Вдига ръка да докосне запотеното стъкло и надниква навън в нощта…
Пърси намери чука. Доста порови и поруга, но накрая ръката й стисна дървената дръжка, изгладена след дългогодишната и най-разнообразна употреба. Изсумтя тържествуващо, издърпа го измежду отвертките и гаечните ключове и го остави на земята до себе си. Отвори стъкления буркан с пироните и изтръска десетина върху дланта си. Вдигна един срещу светлината, огледа го, прецени, че е достатъчно дълъг и ще свърши работа поне за тази нощ. Пъхна останалите пирони в джоба на дъждобрана си, грабна чука и прекоси кухнята обратно към вратата.
Със сигурност не беше избрал най-хубавите стълби. Не беше преценил добре камъните и когато се подхлъзна отново в калния ров, това го стъписа, със сигурност не беше част от плана, но след като изруга като войник — какъвто несъмнено беше, — Том се изправи, изтри очите си с китката, за да вижда, и нападна стената още по-решително от преди.
„Никога не се отказвай — крещеше командирът им, докато с битки си проправяха път през Франция. — Никога не се отказвай.“
Най-накрая стигна до прозореца. По някаква щастлива случайност между два камъка имаше вдлъбнатина на мястото, където мазилката отдавна се беше изронила, и там беше идеално да стъпиш. Добре, че от стаята светеше и Том съвсем скоро установи, че повредата е по-сериозна и няма да може да я оправи в момента.
Толкова се беше съсредоточил над капака, че почти не обърна внимание на стаята вътре. Сега вече надникна през прозореца и съзря неописуемо уютна и топла сцена. Красива жена спеше до огъня. Отначало си помисли, че е Джунипър.
Жената обаче трепна, чертите й се напрегнаха и той установи, че тя не е Джунипър, а някоя от сестрите й: Сафи най-вероятно, съдейки от разказите на Джунипър, близначката, полагала майчински грижи за Джунипър след смъртта на майка й, онази, която изпаднала в паника и не могла да напусне замъка.
Както я наблюдаваше, тя отвори очи, толкова внезапно, че Том едва не падна от изненада. Тя се извърна към прозореца и погледите им се срещнаха.
Пърси видя човека на прозореца веднага щом зави. Сиянието отвътре го осветяваше — тъмна фигура, като горила, която се катери по стената, захващайки се за камъните, а в момента надничаше в хубавия салон. В стаята, където спеше Сафи. Нещо в тялото на Пърси затуптя, тя открай време съзнаваше, че е неин дълг да защитава сестрите си, затова ръката й стисна дръжката на чука. С обтегнати нерви, тя хукна в дъжда към онзи човек.
Том най-малко от всичко искаше първото впечатление, което ще създаде у сестрите на Джунипър, да е на любопитен и целият окалян наглец, който наднича през прозореца.