Сафи намачка сардините в порцеланова купа, но забеляза тънката като косъм пукнатина отстрани едва след като рибата вече беше променена до неузнаваемост. Нямаше значение за кокошките, но заедно с обеления тапет, който беше забелязала до комина в хубавия салон, това беше вторият признак за разруха в рамките на последните два часа. Мислено си отбеляза да провери чиниите, които бяха отделили за довечера, и да прибере онези, които може да имат пукнатини — точно такива неща караха Пърси да избухва и макар Сафи да се възхищаваше на всеотдайността, с която близначката й поддържаше замъка, лошото й настроение нямаше да допринесе за празничната атмосфера, на която Сафи се надяваше.
Няколко неща се случиха едновременно. Вратата се открехна, Сафи се стресна и парченце гръбнак на сардина тупна от върха на вилицата върху плочите.
— Госпожице Сафи!
— О, Люси, слава богу! — притисна Сафи вилицата към препускащото стакато на сърцето си. — Съкрати живота ми с десет години!
— Извинявайте. Мислех, че сте навън и берете цветя за салона… Исках само… Дойдох да проверя… — Думите на икономката се накъсаха, когато тя се приближи, забеляза рибната смес и отворената консерва, а щом срещна погледа на Сафи, мисълта й напълно секна. Прелестните й виолетови очи се ококориха. — Госпожице Сафи, не съм допускала…
— О, не, не! — размаха ръка Сафи, за да я накара да замълчи, и усмихнато вдигна пръст към устните си. — Шшшт, скъпа Люси. Не са за мен, съвсем не. Пазех ги за момичетата.
— О! — възкликна Люси с видимо облекчение. — Е, това е друга работа. Не ми се иска той — завъртя тя благоговейно очи към тавана — да се разстройва дори сега!
— Последното, от което имаме нужда тази вечер, е татко да се обърне в гроба — съгласи се Сафи и кимна към аптечката за първа помощ. — Подай ми два аспирина, моля те.
Люси сбърчи притеснено вежди.
— Зле ли ви е?
— За момичетата е. Неспокойни са, горкичките, а няма нищо по-хубаво за тревожния дух от един аспирин, освен може би голяма глътка джин, но това би било доста безотговорно. — Сафи намачка аспирините с обратната страна на лъжичката. — Знаеш ли, не са били толкова зле от нападението на 10 май.
Люси пребледня.
— Да не искате да кажете, че усещат нови бомбардировки?
— Съмнявам се. Господин Хитлер е твърде зает да си търси белята през зимата другаде, за да се занимава с нас. Поне така твърди Пърси. Според нея ще ни остави на спокойствие поне до Коледа, което е огромно разочарование за нея. — Сафи продължаваше да бърка рибната смес и тъкмо си пое въздух, за да продължи да говори, когато забеляза, че Люси се е отдалечила от печката. От позата й личеше, че вече е престанала да слуша, и изведнъж Сафи се почувства глупаво, като кокошките си, когато са в настроение да кудкудякат и портата на градината им е предостатъчна компания. Изкашля се смутено и каза: — Както и да е, дрънкам глупости. Не си дошла в кухнята да слушаш за момичетата и аз сигурно ти преча да си вършиш работата.
— Ни най-малко. — Люси затвори вратичката на печката и се изправи, но бузите й се бяха зачервили много — надали се дължеше само на топлината от фурната. Сафи разбра, че смущението, което беше доловила преди малко, е било съвсем истинско — нещо в думите или постъпките на Сафи беше развалило доброто настроение на Люси и Сафи се почувства ужасно. — Просто идвах да нагледам пая със заешко — продължи Люси, — което и сторих, и да ви кажа, че не намерих сребърната лъжица за сервиране, която поискахте, но сложих на масата друга, която също ще свърши работа. Освен това свалих долу някои от плочите, които госпожица Джунипър изпрати от Лондон.
— В синия салон ли?
— Разбира се.
— Чудесно.
Това беше хубавият салон, така че щяха да посрещнат господин Кавил там. Пърси не беше съгласна, но това можеше да се очаква. Беше в лошо настроение от седмици, крачеше троснато по коридорите, предричаше скръб и печал през наближаващата зима, мърмореше заради недостига на гориво, заради разточителното затопляне на още една стая, при положение че жълтият салон се отоплява всекидневно. Пърси обаче щеше да се съгласи — все така ставаше. Сафи решително почука с вилицата по ръба на купата.
— Справили сте се прекрасно с яйчения крем. Чудесен е, плътен дори без мляко — каза Люси, надничайки под капака на тенджерата.