— О, Люси, много си мила. В крайна сметка го приготвих с вода и малко мед за сладост, за да запазя захарта за мармалада. Не ми е хрумвало да благодаря на войната за нищо, обаче как ли щях да изживея живота си без удоволствието да направя идеален яйчен крем без мляко!
— Много хора в Лондон ще са ви признателни за рецептата. Братовчедка ми пише, че всяка седмица получават по един литър. Представяте ли си? Трябва да опишете как сте приготвили крема и да изпратите писмото на „Дейли Телеграф“. Там публикуват такива неща.
— Не знаех — замислено призна Сафи.
Това щеше да е поредната публикация в малката й колекция. Не особено здравословно допълнение, но въпреки това изрезка от вестник. Всичко щеше да бъде от полза, когато дойдеше моментът да изпрати ръкописа си, пък и кой знае какво още можеше да се получи? На Сафи много й допадаше идеята за редовна малка рубрика, „Шийте със Сафи — съвети за дами“ или нещо подобно с малка шарена емблема в ъгъла: нейната машина „Зингер 201-К“ или дори някоя от кокошките й! Усмихна се, толкова доволна и развеселена от фантазията си, все едно вече бе свършен факт.
А в това време Люси продължаваше да говори за братовчедка си в Пимлико и за единственото яйце, което според порциона им се полагаше на всеки две седмици.
— Нейното често се оказва развалено, представяте ли си? А отказват да й го сменят.
— Но това е толкова злонамерено! — слиса се Сафи. Подозираше, че „Шийте със Сафи“ ще има какво да каже по подобни въпроси и няма да се бои да прави великодушни жестове като компенсация. — Изпрати й няколко от моите яйца. И вземи половин дузина за себе си.
Изражението на Люси нямаше да бъде толкова доволно, ако Сафи беше започнала да раздава кюлчета злато, а Сафи пък изведнъж се смути и принуди призрака на своята двойничка от вестника да изчезне. После леко извинително каза:
— Имаме повече яйца, отколкото можем да изядем, а ми се иска да изкажа някак признателността си — ти толкова пъти ми се притичваш на помощ от началото на войната.
— О, госпожице Сафи!
— Да не забравяме, че щях да продължавам да пера с пудра захар, ако не беше ти.
Люси се засмя и каза:
— Много ви благодаря. Приемам предложението ви с благодарност.
Заеха се да увиват яйцата, като късаха парчета от натрупаните до печката стари вестници, а Сафи за стотен път този ден си каза колко й е приятна компанията на тяхната предишна икономка и колко е жалко, че са я изгубили. Сафи реши, когато се премести в апартаментчето си, да даде адреса на Люси и да я насърчи да се отбива на чай, когато е в Лондон. Пърси несъмнено щеше да се изкаже по въпроса — тя имаше доста традиционни виждания относно класите и тяхното смесване, — обаче Сафи знаеше прекрасно, че човек трябва да цени добрата компания, независимо къде я намира.
Отвън заплашително изръмжа гръмотевица, Люси показа глава и надзърна над мръсната рамка на прозорчето над малката мивка. Огледа притъмнялото небе и се намръщи.
— Ако няма друго, госпожице Сафи, ще приключа в салона и ще тръгвам. Май времето се променя, а аз имам събрание довечера.
— Женската доброволческа служба, нали?
— Довечера сме столова. Трябва да храним добре смелите войници.
— Точно така — съгласи се Сафи. — Като стана дума, уших няколко кукли за вашия благотворителен търг. Вземи ги със себе си още днес, ако можеш: те са на горния етаж — кратка пауза за подсилване на ефекта, — а също и Роклята…
Люси ахна и зашептя, макар че двете бяха съвсем самички.
— Привършили сте я?
— Тъкмо навреме, та Джунипър да я облече довечера. Закачила съм я в таванската мансарда, за да бъде първото, което тя ще види.
— В такъв случай със сигурност ще се отбия горе, преди да си тръгна. Кажете ми, красива ли е?
— Божествена.
— Много се радвам. — След миг колебание Люси се пресегна да стисне ръцете на Сафи лекичко със своите. — Всичко ще бъде прекрасно, ще видите. Такава специална вечер — госпожица Джунипър най-сетне се прибира от Лондон.
— Само се надявам влаковете да не закъсняват твърде много заради лошото време.
Люси се усмихна.
— Ще си отдъхнете, когато тя се прибере жива и здрава.
— Не съм спала непробудно нито една вечер, откакто тя замина.
— Тревожите се — поклати глава Люси състрадателно. — Вие сте й като майка, а майката не може да спи, ако се притеснява за рожбата си.