Последното нещо обаче, което би хрумнало на Сафи, докато преодоляваше най-горната част на стълбището за втори път този ден, беше да разгадава тайните на обаянието на сестра си. Бурята щеше да се развихри по-бързо от доброволческите отряди на господин Потс, а прозорците на мансардата бяха широко отворени. Забеляза ги, докато седеше в курника, галеше перата на Хелън-Мелън и се измъчваше от внезапната рязкост на Люси. Светкавица привлече вниманието й, тя вдигна поглед и видя как Люси взема куклите от стаята за шев. Беше проследила с поглед движението на икономката — сянка, която мина покрай прозореца на втория етаж, плисването на слънчевата светлина, когато тя отвори вратата на коридора, после след около минутка светлинка проблесна на горното стълбище, което водеше към мансардата. И тогава Сафи си спомни за прозорците. Беше ги отворила сутринта с надеждата чистият въздух да прогони месеците застоялост. Надеждата й беше лековерна, макар Сафи да се съмняваше, че ще се осъществи, но със сигурност беше по-добре да опита и да се провали, отколкото просто да вдигне ръце. Сега обаче, когато въздухът вече миришеше на дъжд, трябваше да отиде да ги затвори. Видя как светлината на стълбището угасна, изчака още пет минути и после реши, че може да поеме по стълбите, без да се страхува, че ще срещне Люси, затова се запъти към къщата.
Стараейки се да избегне третото стъпало от горе надолу — последното, от което имаше нужда Сафи тази вечер, бяха пакостите на малкия чичко, — Сафи отвори вратата на детската и включи осветлението. Крушката светна мъжделиво, както всички крушки в Милдърхърст, и тя за миг поспря на прага. Освен че не беше достатъчно светло, тя винаги правеше така, преди да нахлуе във владенията на Джунипър. Сафи си помисли, че са малко стаите по света, в които, преди да влезеш, е благоразумно да планираш стратегия. Мизерия е може би малко пресилена дума, но съвсем малко.
Забеляза, че миризмата си е останала — смес от застоял мирис на тютюн и на мастило, на мокро куче и мишки, твърде упорита миризма, за да я прогониш с еднодневно проветряване. Кучешката миризма имаше лесно обяснение — песът По на Джунипър крееше в нейно отсъствие и тъжеше или в края на алеята, или в крайчеца на леглото й. Що се отнася до мишките, Сафи не беше сигурна дали Джунипър ги хранеше нарочно, или дребничките опортюнисти просто се възползваха от нейното мърляво пребиваване в мансардата. И двете неща бяха възможни. И макар да не беше готова да го признае на всеослушание, на Сафи миризмата на мишки много й харесваше, напомняше й на Клементина, която донесе от зоомагазина в „Хародс“ на осмия си рожден ден. Тина й беше скъп приятел чак до нещастното си спречкване със змията на Пърси, Сайръс. Плъховете бяха един очернен вид, всъщност бяха много по-чисти, отколкото бяха готови да признаят хората, и бяха наистина дружелюбни, благородниците от света на гризачите.
След като забеляза един що-годе чист проход към далечния прозорец — останал от предишна нейна експедиция в стаята, — Сафи пое колебливо през бъркотията. Само ако можеше бавачката им да види това място сега! Нямаше ги вече ясните и чисти дни на нейното господство, здравословните млечни вечери, малката метличка за трохи, която се вадеше нощем, двете бюрца до стената, уханието на сапун и на полир от пчелен восък. Не, епохата на любимата им бавачка беше приключила изцяло и наистина, а според Сафи на нейно място се бе възцарила анархия. Хартия, навсякъде имаше хартия, надраскана със странни инструкции, илюстрации, въпроси, които Джунипър беше писала към самата себе си; кълбета прах се бяха събрали доволно покрай первазите на пода като възрастни компаньонки на танци. По стените бяха окачени неща, снимки на хора и на места, а също и странна сбирка от думи, които по някаква необяснима причина бяха омагьосали въображението на Джунипър, подът пък беше същинско море от книги, статии за дрехи, съмнително мръсни чаши, импровизирани пепелници, любимите й кукли с мигащи очи, стари билети за автобус с драсканици по краищата. От всичко това на Сафи й се зави свят и определено й се доповръща. Онова под завивката коричка от хляб ли беше? Ако е така, вече се беше втвърдила като музеен експонат.