Сафи се изправи колкото може по-спокойно, изпъна роклята си и се зае да проверява как е подредена масата, да подравнява ножовете и вилиците с огромно старание. Съумяваше дори нехайно да си тананика тихичко и да издокара тъничка невинна усмивка. Което си беше някаква утеха, когато съмнението пропълзяваше от тъмното.
Несъмнено беше учудващо, че Джунипър има любовник, и Сафи се чувстваше засегната, задето сестра й не е споделила с нея, но този факт не променяше нищо, нали така? Не и нещата, които бяха важни за Пърси, не и важните неща. Нищо лошо нямаше, че Сафи иска да запази новината за себе си. Джунипър имаше любовник и толкова. Тя беше млада жена и това бе естествено, просто временна дреболия. Подобно на всички най-различни увлечения на Джунипър, и този млад мъж щеше да избледнее в съзнанието й и да бъде отнесен от вятъра, който ще доведе следващата й страст.
Навън беше излязъл вятър и ноктите на черешата дращеха по разхлабилия се капак. Сафи потрепери, макар да не й беше студено, огледалото над камината улови лекичкото й помръдване и тя погледна отражението си. Огледалото беше голямо, с позлатена рамка и висеше високо на верига от една кука. Затова беше наклонено под ъгъл от стената, към пода, затова, когато Сафи вдигна поглед, стъклото я погледна с гневно око, притисна я под палеца си и я скъси до ниско набито джудже. Тя въздъхна тихичко и неволно, внезапно почувствала се самотна и изморена от цялото объркване. Тъкмо щеше да отмести поглед и отново да насочи вниманието си към масата, когато на ръба на огледалното стъкло забеляза Пърси, прегърбена, пушеше и наблюдаваше зеленото джудже в средата. Не просто наблюдаваше, правеше го изпитателно. Търсеше доказателства, потвърждение на нещо, което вече подозираше.
Пулсът на Сафи се ускори, когато си даде сметка, че я изучават като под лупа, и внезапно я обзе желанието да говори, да изпълни стаята с разговор, с шум. Пое си малка спокойна глътка въздух и поде:
— Разбира се, Джунипър закъснява, но това не би трябвало да ме учудва. Със сигурност е заради времето, нещо ги бави по пътя. Очаквах я да пристигне в шест без петнайсет и дори като добавим автобуса от селото, вече би трябвало да е тук… Дано да си е взела чадър, ама нали я знаеш каква е…
— Джунипър е сгодена — рязко я прекъсна Пърси. — Така говорят. Че е сгодена.
Ножът за предястието дрънна силно и метално в съседния. Сафи зяпна и примигна.
— Какво каза, скъпа?
— Ще се жени. Джунипър е сгодена и ще се жени.
— Но това е нелепо. Разбира се, че не е сгодена. — Сафи беше искрено изумена. — Джунипър? — изкиска се тихичко тя. — Да се жени? Къде си чула подобно нещо?
Струя издишан дим.
— Е? Кой говори такива глупости?
Пърси се опитваше да махне парченце тютюн от долната си устна и известно време не отговори, а намръщено оглеждаше частичката на върха на пръста си. Накрая леко я перна с пръст, поднасяйки ръка към пепелника.
— Може би не е вярно. Чух го в пощата и…
— Ха! — възкликна Сафи много по-триумфално, отколкото вероятно беше уместно. И с облекчение, че клюката на Пърси наистина не е нищо повече от клюка: селски приказки без капка истина. — Трябваше да се сетя. Тази Потс! Ама тя наистина е голямо зло. Да се благодарим, че още не се е захванала да дъвче и държавните дела с нехайната си уста.
— Значи, не го вярваш? — попита Пърси равно, без никакви извивки.
— Разбира се, че не го вярвам.
— Джунипър нищо ли не ти е казала?
— Нито думичка. — Сафи се приближи до Пърси, пресегна се и докосна ръката на сестра си. — Наистина, Пърси, скъпа, представяш ли си Джунипър булка? Да обещава, издокарана в бяла дантела, да обича и да се подчинява на някого, докато смъртта ги раздели?
Цигарата вече лежеше смачкана и безжизнена в пепелника и Пърси сключи върховете на пръстите си под брадичката. После се подсмихна, вдигна рамене, отново ги отпусна и прогони мисълта.
— Имаш право — каза. — Глупави клюки, нищо повече. Просто се чудех…
Но Пърси не довърши и остави Сафи сама да си направи извода.
Не свиреше музика, но игличката на грамофона усърдно продължаваше да обикаля средата на плочата и Сафи я избави от страданието й, като вдигна лостчето. Тъкмо да се извини, че ще отиде да нагледа пая със заешко, когато Пърси каза: