В същност леля Рита ме потърси, а не обратното. Измъчвах се, опитвах се безуспешно да открия какво се е случило между мама и Джунипър Блайд, а в това време леля Рита се мъчеше да организира женско парти за братовчедка ми Саманта. Не бях сигурна дали да се почувствам поласкана, или оскърбена, когато леля ми се обади в издателството и ме попита за някой хубав стриптийз клуб за жени, затова просто се озадачих и в крайна сметка реших да й бъда полезна, понеже просто съм си такава. Казах й, че в момента не се сещам, обаче ще проуча, затова се уговорихме следващата неделя да се срещнем в нейния салон и да й съобщя какво съм разузнала. Това означава, че отново ще пропусна печеното на мама, но Рита беше свободна само в неделя. Обясних на мама, че ще помагам с организирането на сватбата на Рита, и тя нямаше как да възрази.
Салонът „Класически прически“ има тясна витрина на „Олд Кент Роуд“, натъпкана между аутлет за независима музика и най-хубавото ресторантче за риба и пържени картофки в Саутуорк. Рита е от старата школа като плочите на „Мотаун Рекърдс“, които събира, и салонът й върти просперираща търговия, като специализира в ондулациите, тупирането и сините лосиони за коса за дами, които ходят на бинго. Отдавна е в бранша и е ретро, без дори да го съзнава, и обича да разказва на всеки, готов да я изслуша, как е започнала в същия салон като кльощава шестнайсетгодишна, докато войната все още бушувала, как през същата тази витрина гледала как в деня на победата господин Харви от галантерията отсреща съблякъл всичките си дрехи и затанцувал насред улицата гол, нахлупил само най-хубавата си шапка.
Петдесет години на едно и също място. Нищо чудно, че е адски популярна в тази част на Саутуорк, където оживените и пълни с бъбриви клиенти магазинчета се отличаваха съществено от лъскавите магазини за дрехи на Докландс. Някои от клиентките й я познават още от времето, когато не припарвала по-близо до фризьорска ножица от килера за метлите отзад, а сега не биха се доверили на никой друг за лавандуловото си къдрене. „Хората не са малоумни — казва леля Рита, — дай им малко любов и никога няма да се отклонят от правия път.“ Освен това леля притежава необичайната способност все да избира победителя в местните конни състезания, което няма как да се отразява лошо на бизнеса й.
Не знам много за братята и сестрите, но съм сигурна, че надали има други толкова различни две сестри. Мама е сдържана, Рита не е, мама обича ниски обувки каик, Рита поднася дори закуската на високи токчета, мама е като заключен трезор по отношение на семейната история, Рита е охотен извор на всякаква информация. Знам го от личен опит. Когато бях на девет години, мама постъпи в болница, понеже имаше камъни в жлъчката, а татко ми събра малко багаж и ме изпрати при леля Рита. Не знам дали леля не усети някак интуитивно, че хлапето на прага се е откъснало от семейните си корени, или просто аз я обсадих с въпроси, или пък тя съзря възможност да подразни мама и да нанесе удар в една отколешна битка, обаче Рита реши през тази седмица да ми помогне да запълня празнините.
Показваше ми пожълтелите снимки на стената, разказваше ми забавни истории за живота си на моята възраст, нарисува жива картина с цвят и мирис на отгласи от миналото, която ми помогна осезаемо да почувствам нещо, което вече смътно долавях. Къщата, в която живеех, семейството, в което растях, беше стерилно и самотно място. Помня как лежах на малкия допълнителен матрак в къщата на Рита, докато четиримата ми братовчеди изпълваха стаята с тихото си похъркване и помръдваха насън, и си мечтаех тя да ми е майка, да живея в топла и претъпкана къща, която се пръска по шевовете от братя и сестри, и стари истории. Помня също незабавният прилив на вина, когато тази мисъл се появи в съзнанието ми, не съм забравила как здраво стиснах очи и си представих вероломното си желание като парче вързана на възел коприна, което се развива в ума ми, а после си представих как се появява вятър и го издухва, сякаш никога не е съществувало.
Но се бе появило.
Както и да е. Отидох при Рита в един топъл ден в началото на юли — толкова топъл, че го усещаш с дробовете си. Почуках на стъклената врата и докато тропах, съгледах собственото си изморено отражение. Уверявам ви, че да живееш на нечий диван със страдащо от газове куче, не се отразява добре на кожата. Надникнах над табелката „Затворено“ и видях леля Рита, седнала на една масичка за игра на карти в дъното, а от долната й устна висеше цигара, докато тя разглеждаше нещо мъничко и бяло в ръцете си. Махна ми.