— Дявол да го вземе! — усмихвайки се, каза графът на своя приятел, — с тези хубавци ще си имаме доста работа.
Индианският началник, с орлово перо на военната си шапка, направи знак с ръка. Виковете замлъкнаха.
Червенокожите се оттеглиха две-три крачки назад, като разшириха кръга, в центъра на който стояха младите хора.
Водачът им хвърли копието на земята и като скръсти ръце на гърдите си, каза с дрезгав глас:
— Нека бледоликите да отворят добре ушите си. Сега ще говори началникът.
— Слушаме.
— Добре! — каза червенокожият. — Ето какво ще каже Синята лисица: Великият дух е дал на своите червени деца тази земя, за да я владеят. Защо бледоликите искат да им я отнемат? Моите воини са храбри; те не искат мокасините на бледоликите да оставят следи по тяхната земя. Те ще ги убият и ще си направят военни свирки от техните кости.
Синята лисица млъкна и зачака да види ефекта от думите си върху бледоликите. Френските офицери презрително свиха рамене, но мълчаха.
След минута началникът продължи:
— Бледоликите са само двама. Нека преброят червенокожите воини, за да разберат, че съпротивата е невъзможна… Те ще хвърлят оръжието и ще се предадат в ръцете на моите млади хора. Аз казах. Синята лисица чака.
— А какво ще направят с нас червенокожите — запита графът, — ако ние сложим оръжието и се предадем на воините на Синята лисица?
— Бледоликите ще умрат — надуто отвърна вождът. — На залез-слънце те ще бъдат привързани на стълба на мъченията.
— Кълна се в Бога — смеейки се, проговори младият човек, — щом няма да избегнем смъртта, предпочитаме да паднем храбро с оръжие в ръка.
— Моят бледолик брат каза не? — студено запита вождът. Той взе от земята копието си и се обърна към индианците по всяка вероятност да им даде сигнал за атака, когато изведнъж се раздадоха два изстрела.
Вождът подскочи и падна мъртъв по лице на земята. До него още един индианец хъркаше и се гърчеше в предсмъртни конвулсии. В същата минута двама воини изскочиха на поляната и се нахвърлиха върху индианците, като удряха и отхвърляха всеки, който им се изпречваше насреща. Те си пробиха път и с решителен вид застанаха до младите офицери. В тяхно лице френските офицери познаха Златния клон и Смелия.
Двамата храбри войници бяха мокри до кости. За да стигнат по-скоро, бяха преплували реката.
— Добре дошли, храбри мои приятели! — извика графът. — С ваша помощ повече няма от какво да се боим — сега сме четирима. Червенокожите ще узнаят какво значи да нападат французи.
— След десет минути ще бъдем цяла стотица, капитане — отговори Златния клон.
— Да — прибави Смелия, — явихме се първи… преплувахме.
— Юначага! — похвали го баронът. — Избавихте ни от този непоносим бърборко.
— Мълчете — спря го графът. — Ще говорим после. Сега си отваряйте очите! Индианците се готвят да нападат. Най-главното е, каквото и да се случи, да се държим всички заедно.
Червенокожите, изненадани от неочакваното нападение на войниците и поразени от смъртта на своя вожд отначало, както става обикновено, отстъпиха в безпорядък, тъй като не знаеха с какъв брой врагове си имат работа. Когато разбраха обаче, че са само двама, се посрамиха да отстъпят. Желанието да отмъстят за своя вожд им върна всичката храброст.
След няколко минути те отново обкръжиха французите и като издаваха ужасен боен вик, се нахвърлиха върху враговете си.
Французите очакваха тази атака и бяха готови да я посрещнат. Като изпразниха пушките право в лицата на нападащите, те ги накараха да отстъпят. След това с бързи и ловки движения започнаха да въртят пушките над главите си.
Спокойни и видимо невъзмутими, французите от стаяваха защитата си непоколебимо. Те не отстъпиха нито крачка, решени да се борят до последна капка кръв. Индианците, стигнали до отчаяние от нанесените им сериозни загуби, разгневени, че такъв нищожен брой противници ги накараха да отстъпят, се въодушевяваха с викове и удвояваха усилията си да победят четиримата храбри стрелци.
Боят продължаваше вече няколко минути. Цяла дузина индианци се търкаляха по земята, почервеняла от кръвта им. Невъзможно беше да се предвиди чия ше бъде победата. Независимо от умората, французите удвоиха усилията си и продължиха храбро да се съпротивляват, когато изведнъж непредвидено обстоятелство измени хода на битката и накара червенокожите да се признаят за победени.
Тълпа индианци, начело с Берже и Тънкия слух, внезапно се бе появила на поляната и от всички страни яростно връхлетя върху онези, които нападнаха французите.