Велда извади бутилката и наля две малки.
— Не е толкова смешно, Майк.
— Това вече го чух сутринта. Смешното е, че това наистина е много смешно.
Шерито бързо изчезна от чашите и ние си наляхме по още едно. Запалих две цигари и сложих една между устните й.
— Разкажи ми всичко — каза тя. Сълзите вече бяха изсъхнали. В очите й се четеше любопитство и малко ярост, която ги караше да пробляскват. За втори път днес разказах всичко, което знаех, като изложих историята от самото й начало до разговора в офиса на окръжния прокурор.
Когато завърших, тя изрече няколко ругатни, които съвсем не подхождаха за устата на една млада лейди, и запрати цигарата си в кошчето за боклук.
— По дяволите тези обществени служители и техните дребни тревоги. Те са готови да прегазят всички, за да се доберат до върха. Бих желала да направя нещо, вместо да си седя тук и да отговарям на писмата. Иска ми се да разкажа играта на това малко момче.
Тя се хвърли в коженото кресло и сви крака под себе си. Протегнах ръка и свалих полата й под коленето. При някои хора краката служат, за да стигат с тях до земята, докато при Велда те имаха друго предназначение — отвличаха ме от най-важните ми мисли.
— Времето на кореспонденцията свърши, бейби. Очите й отново се навлажниха, но тя се опита да остане усмихната.
— Знам. Винаги мога да си намеря работа в универсалния магазин. А ти какво ще правиш?
— Къде е природната ти интелигентност? Обикновено си пълна с идеи.
Налях си още една чаша шери и започнах да отпивам на малки глътки, наблюдавайки я. Около минута тя си гризеше нокътя на пръста, след това повдигна глава и ме изгледа намръщено.
— За какво намекваш, Майк?
Чантичката й от тъмнозелена кожа лежеше на бюрото. Вдигнах я и я оставих да падне на пода. Тя се удари в полирания паркет с глух шум.
— Имаш пистолет и разрешително за носенето му, нали така? Освен това разполагаш и с лицензия за частен детектив. Прекрасно. Отсега нататък бизнесът е твой. Аз ще върша черната работа.
Устните й се разтвориха в хитра усмивка, когато осъзна какво имах предвид.
— И на теб това ще ти хареса, така ли?
— Кое?
— Черната работа.
Смъкнах се от края на бюрото и застанах пред нея. С Велда не смеех да поемам никакви рискове. Протегнах отново ръка и този път повдигнах полата й до върха на найлоновите й чорапи. Щеше да изглежда чудесна на всеки календар.
— След като съм го правил за други, защо да не го направя и за теб? Но, откровено казано, ме е страх от това желязо, което носиш като баласт в чантичката си.
Усмивката й бе забавно животинче, което се промуши в очите й и ми се засмя оттам. Просто я наблюдавах — секретарка с фигура, която притежаваше повече прелести от всички помощнички на дявола взети заедно, жена, която ме изправяше на нокти от възбуда, без да каже и дума.
— Сега ти си шефът — казах аз. — Ще забравим за кореспонденцията и ще се концентрираме върху една специална задача — да върнем разрешителното ми за частен детектив и оръжието ми там, където им е мястото. Окръжният прокурор извади силни карти и ще се опита да пусне в ход цялата си машина. Ако не върне обратно момчетата си и не ми изпрати една мила, извинителна бележка, вестниците ще го разкъсат на парчета заради материала, който ще им представя. Дори няма да ти казвам как да действаш. Можеш да преговаряш с клиентите и да поемаш каквито смяташ за необходимо ангажименти. Аз само от време на време ще си показвам носа и ще се опитвам да ти бъда полезен с каквото мога. Но ако си достатъчно умна, ще се заемеш преди всичко с тялото на Честър Уилър. Когато беше жив, той бе едно много мило момче, човек с твърди ангажименти към семейството си. Всички подробности по случая ще намериш във вестниците и смятам, че трябва да започнеш от тях. Междувременно аз ще се навъртам наоколо и ще ти осигурявам възможност да работиш спокойно, така че постоянно ще се натъкваш на следите ми. В чекмеджето на бюрото ще намериш кочан с подписани чекове, които можеш да използваш, за да покриваш текущите разходи. Отново напълних чашата с шери и я пресуших на един дъх. Това беше един прекрасен ден, пълен със събития. На лицето ми се разля благодушна усмивка, която бе последвана от тръпка на удоволствие.
— Това не е забавно, Майк — повтори още веднъж Велда.
Запалих си още една цигара и си нахлупих шапката на главата.
— Никога няма да разбереш колко е забавно наистина, рожбо. Виждаш ли, в тялото на Честър Уилър бе намерен само един куршум. А в пълнителя на пистолета ми винаги има шест и когато Пат го изпразни, там бяха останали само четири.
Велда ме наблюдаваше толкова внимателно, че беше забравила да си освободи езика от зъбите. Сега в нея нямаше нищо от пухкавостта на котенцата. Тя беше великолепна, тя беше мила и прекрасна, с тези прелестни извивки на фигурата, които караха всеки мъж да се обръща и да им хвърля по един съзерцателен поглед. Свежата зрялост на устните й се бе втвърдила в израз на озъбен хищник, а очите й жадуваха кръв и месо, това бяха очи, които можеше да срещнеш само в джунглата и които принадлежаха на животно, което те дебне скрито зад храстите.