Сивокосата американка го изгледа за миг втренчено, изведнъж очите й се разшириха. После кимна и слезе от тойотата. Работеше бързо. Нагласи сателитния телефон, преносим компютър, който винаги носеха със себе си. Чрез него можеха да поддържат връзка с централата в Париж, въпреки че го използваха предимно за зареждане на снимки и доклади в главната уебстраница на Движението на Лазар.
Феран погледна часовника си. През повечето време намираше Кендъл за ужасно досадна, но когато се налагаше, тя проявяваше завиден кураж. Може би имаше повече смелост от него. Въздъхна и бръкна под седалката за фенера. След като поразмисли, преметна през рамо и дигиталната камера.
— Какво правиш, Жил? — попита тя, набирайки кода на Париж.
— Отивам да огледам наоколо — отговори той рязко.
— Добре, но първо изчакай да се свържа — Кендъл допря сателитния телефон до ухото си. После присви тънките си устни: — Вече са си тръгнали от офиса. Не отговарят.
Феран отново погледна часовника си. Във Франция времето беше само с един час назад, но пък бе краят на седмицата. В момента почиваха.
— Опитай със сайта — предложи той.
Тя кимна.
Феран се насили да тръгне. Изпъна рамене и закрачи бавно към селото. Осветяваше пред себе си с фенерчето, като движеше лъча дъгообразно. Пробяга гущер, уплашен от светлината, и го стресна. Мъжът изруга тихичко и продължи да върви.
Облян в пот въпреки хладния ветрец, той стигна до центъра на Кусаса. Ето го и селския кладенец. Беше любимо място за млади и стари. Всички се събираха край него в края на деня. Освети спечената земя… и замръзна.
Жителите на Кусаса нямаше как да се зарадват на семената и земеделските инструменти, които донесе за тях. Те нямаше да възродят африканското земеделие. Бяха мъртви. Всички.
Феран не можеше да помръдне от ужас. Където и да погледнеше, виждаше трупове. Мъртви мъже, жени и деца лежаха безжизнено на земята. Повечето от телата бяха непокътнати, макар и изкривени от някаква ужасна агония. Други изглеждаха неестествено кухи, сякаш изядени отвътре. От неколцина бяха останали само късове плът и кости сред засъхнали локви от кървава слуз. Хиляди огромни черни мухи кръжаха над разложените трупове, гощавайки се лениво с останките. Близо до кладенеца кученце ближеше разкривеното тяло на малко дете, напразно подканяйки го да стане да си играят.
Жил Феран преглътна с мъка и едва се сдържа да не повърне. С треперещи ръце остави фенерчето, свали дигиталната камера от рамото си и започна да снима. Някой трябваше да документира ужасната касапница. Някой трябваше да информира света за това клане на невинни хора — хора, чието единствено престъпление бе, че се бяха съюзили с Движението на Лазар.
Четирима мъже лежаха неподвижно на един от хълмовете с изглед към селото. Бяха облечени в камуфлажни униформи в пясъчен цвят и бронежилетки. Очила и бинокли за нощно виждане им позволяваха да наблюдават ясно всяко движение долу, а чувствителни микрофони долавяха всеки звук и го предаваха в слушалките им.
Един от наблюдаващите забеляза монитора.
— Имат връзка със сателита. Могат да ни засекат.
Водачът на групата, огромен мъж с кестенява коса и светлозелени очи, се подсмихна леко.
— Виж ти!
Той се наведе по-близо, за да огледа по-добре екрана. На него се виждаха ужасни сцени — снимките, които Жил Феран беше направил няколко минути по-рано, се зареждаха бавно в уебсайта на Движението на Лазар.
Зеленоокият наблюдаваше внимателно. После поклати глава.
— Достатъчно. Прекъснете връзката им.
Мъжът до него се подчини, бързо набра команда на лаптопа, който носеше. Потвърди командата и изпрати закодирани инструкции до комуникационния сателит високо над тях. След секунда дигиталните снимки, изпратени от Кусаса, застинаха, започнаха да се размазват и после изчезнаха.
Зеленоокият погледна към двамата мъже, които лежаха по корем до него. Бяха въоръжени със снайперни пушки „Хеклер и Кох“ PSG-1, предназначени за тайни операции.
— Убийте ги.
Той фокусира бинокъла за нощно виждане към двамата активисти на Движението на Лазар. Брадатият французин и крехката американка се бяха вторачили невярващо в сателитния апарат.
— Целта е взета на мушка — прошепна единият снайперист и натисна спусъка.
Куршумът калибър 7,62 милиметра проби челото на Феран. Французинът се наклони назад и се свлече на земята, а пръски от кръв и мозък се разхвърчаха по тойотата.