Мечът на Дружелюбния се заби дълбоко в главата му, заклещи се и затворникът го пусна. И без това предпочиташе да работи отблизо. Извади сатъра и ножа и се наслади на познатите дръжки. Обзе го обичайното спокойствие — нещата вече бяха прости. Убий колкото се може повече, докато са изненадани. Изравни шансовете. Единайсет срещу двайсет и шест не беше достатъчно добре.
Наръга един червенокос офицер в корема, преди той да извади меча си, и заби сатъра в рамото му. Избегна нечие копие и войникът залитна покрай него. Дружелюбния го намушка под мишницата и острието изстърга в ръба на бронята. Чу се скърцане и решетката се спусна. Под арката стояха двама войници. Единият остана затворен в галерията заедно с останалите. Другият опита да се дръпне назад, но шиповете се забиха в корема му и го приковаха към пода. Той запищя, но това вече нямаше значение. Вече всички пищяха.
Боят се пренесе в градината и четирите красиви коридора около нея. Коска събори един войник с удар през бедрата. Тръпката беше разсякъл един почти наполовина и сега отстъпваше, притиснат от други трима, назад към галерията със статуите. Махаше бясно и издаваше някакви звуци между ръмжене и смях.
Червенокосият офицер куцукаше към коридора и оставяше кървава следа по лъскавия под. Дружелюбния скочи след него, отби тромавия меч и отнесе задната част на черепа му със сатъра. Затиснатият войник гъргореше и блъскаше безсмислено по решетките. Някакъв объркан офицер с родилен белег на бузата откъсна вниманието си от картините и извади меч.
Двама. Един и един. Дружелюбния почти се усмихна. Това поне го разбираше.
Монца замахна отново към Ганмарк, но един от войниците му й препречи пътя и я блъсна с щита си. Тя се подхлъзна, претърколи се и боят се развихри около нея.
Салиер извика, извади тънкия си меч и посече някакъв изненадан офицер през лицето. Хвърли се към Ганмарк с изненадваща за фигурата си пъргавина, но не беше достатъчно бърз — генералът отстъпи хладнокръвно настрани и го прониза в корема. Монца видя как окървавеното острие се подаде през бялата униформа. Точно както се бе подало през гърба на бялата риза на Бена.
— Ооох — изпъшка Салиер. Ганмарк го избута с крак и го отпрати към мраморния пиедестал на Воина. Херцогът падна на земята и стисна раната, от която бликаше кръв.
— Убийте ги! — изкрещя Ганмарк. — Но пазете картините!
Двама войници се приближиха към Монца. Тя отскочи настрани, за да си препречат пътя. Единият замахна непредпазливо отгоре и тя го намушка в слабините, точно под бронята. Мъжът изпищя и падна на колене, но другият я атакува, преди да успее да отскочи. Едва успя да парира, а силата на удара почти изби калвеса от ръцете й. Войникът я удари с щита си в корема и й изкара въздуха. Тя се преви, а той вдигна меча си да я довърши, но изведнъж изкрещя и падна. От врата му стърчеше стрела от арбалет. Монца видя Дей, която се подаваше от един прозорец.
Ганмарк махна към нея и викна:
— Убийте русокосата! — Дей изчезна навътре, а войниците под арката хукнаха да я намерят.
Салиер гледаше кръвта, която се процеждаше през пръстите му.
— Кой би помислил… че ще умра в бой? — Главата му клюмна към пиедестала на статуята.
— Нямат ли край изненадите? — Ганмарк откопча горното копче на униформата си, извади кърпичка, попи кръвта от лицето си и след това изтри кръвта на Салиер от меча. — Значи е вярно. Наистина си жива.
Монца възвърна дъха си и вдигна меча на брат си.
— Вярно е, духачо.
— Винаги съм се възхищавал на красноречието ти. — Онзи, когото беше наръгала в слабините, стенеше и се влачеше към изхода. Ганмарк пристъпи внимателно около него, прибра окървавената кърпичка и закопча униформата си. От галериите се чуваше трясък и викове, но за момента бяха сами в градината. Без да се броят разпилените наоколо трупове. — Само двамата, а? Отдавна не съм се сражавал наистина, но ще се постарая да не те разочаровам.
— Не се тревожи. Смъртта ти ще е напълно задоволителна.
Той се усмихна и влажните му очи се плъзнаха към меча й.
— С лявата ли се биеш?
— Реших да ти дам някакъв шанс.
— Трябва да отвърна на такава любезност. — Той прехвърли сръчно меча в другата си ръка и зае позиция. Ще почваме ли?
Монца не беше от тези, които чакат покана. Мушна, но той беше готов, пристъпи настрани и отвърна с две замахвания, високо и ниско. Остриетата им се сблъскаха и задрънчаха, улавяйки слънчевите лъчи, проблясващи между дърветата. Безукорно лъснатите ботуши на Ганмарк се движеха по чакъла с танцьорска грация. Замахна към нея със светкавична скорост. Тя парира един, два пъти и едва успя да се извърти. Залитна, отстъпи няколко крачки, пое си дъх и застана в позиция.