„Не е добре да се бяга от врага, но понякога е за предпочитане пред алтернативата“, беше написал Фаранс.
Ганмарк пристъпи напред, блестящият връх на острието му се движеше в малки кръгчета.
— Боя се, че гардът ти е твърде ниско. Пълна си със страст, но без дисциплина е бебешка работа.
— Защо не млъкнеш и не се биеш?
— О, мога да говоря и да те кълцам едновременно. — Ганмарк нападна устремно, избута я от единия край на градината до другия. Монца парираше отчаяно, опитваше се и да нападне, но твърде рядко и без ефект.
Беше чувала, че е най-добрият фехтовач на света, и не бе трудно да го повярва, още повече че и той се биеше с лявата ръка. Много по-талантлив от най-добрата й форма, която бе стъпкана под ботуша на Гоба и размазана в пропастта под Фонтецармо. Ганмарк беше по-бърз и по-силен. Нейният шанс беше да е по-умна и по-мръсна. По-гневна.
Изпищя, финтира наляво и замахна надясно. Ганмарк отскочи назад. Монца смъкна шлема си и го хвърли към главата му. Той приклекна, но шлемът все пак го забърса по темето и го накара да изпъшка. Монца продължи атаката, но генералът се отмести и тя успя само да закачи златния еполет на рамото му. Замахна отново, но той парира, вече възвърнал стойката си.
— Хитро.
— Шибай се отзад.
— Може и да ми дойде настроението, щом те убия.
Замахна към нея и Монца пристъпи напред, вместо да отстъпва. Дръжките на мечовете им се сплетоха. Опита да го препъне, но той се мръдна встрани, без да губи баланс. Ритна го в крака и коляното му за момент поддаде. Замахна злобно, но Ганмарк отскочи и мечът й удари някакъв храст с малки зелени листенца.
— Има и по-лесни начини за подрязване на плета, ако това целиш. — Той се хвърли напред със серия от разсичания, отблъсна я по чакъла. Монца прескочи някакъв войнишки труп и се скри зад краката на статуята. Мъчеше се да измисли някакъв начин, с който да го нападне. Откопча нагръдника и го остави да падне. Срещу майстор като Ганмарк нямаше да е от полза, а тежестта му само я уморяваше.
— Нямаш ли повече номера, Муркато?
— Ще измисля нещо, копеле!
— Мисли бързо. — Мечът му се стрелна между краката на статуята и я пропусна на косъм. — Няма да спечелиш само защото си ядосана. Или защото вярваш в справедливостта. Печели по-добрият, а не по-гневният.
Престори се, че ще мине откъм огромния десен крак, но вместо това тръгна в другата посока, като прескочи отпуснатия до пиедестала труп на Салиер. Монца го усети, отби меча и замахна към главата му, без елегантност, но пък със сила. Генералът приклекна навреме. Острието на калвеса удари добре оформения прасец на Столикус и откърти парченца мрамор. Тя едва успя да удържи оръжието и отстъпи. Ръката й беше изтръпнала.
Ганмарк се намръщи и докосна пукнатината в статуята.
— Ама че вандализъм! — Скочи към нея и тя пак заотстъпва. Ботушите й се хлъзнаха по чакъла, а след това и по ливадата. Опитваше да намери някаква пролука, но Ганмарк предусещаше всичко и се справяше с майсторство и проста ефективност. Дори не се бе задъхал. Колкото повече се биеха, толкова по̀ я опознаваше и шансовете й намаляваха.
— Трябва да внимаваш с обратното замахване. Твърде е високо. Така се ограничаваш и се откриваш. — Тя замахна отново, но той отби с отегчение. — И твърде много накланяш меча надясно, когато се протягаш. — Монца мушна, Ганмарк парира и мечът му се изви около нейния. С минимално извъртане на китката той изтръгна калвеса от ръката й и го прати на пътеката. — Видя ли?
Тя отстъпи смаяно назад. Видя блестящия връх на острието му. Мечът прониза лявата й длан, мина покрай костите, заби се в рамото и прикова ръката й към него — Ганмарк направо я наниза като месо и лук на гуркулски шиш. Болката дойде мигновено и тя изстена. Ганмарк изви меча и я събори безпомощно на колене.
— Ако мислиш, че е незаслужено, приеми, че е подарък от жителите на Каприл. — Отново завъртя меча си и Монца усети как върхът задълбава в рамото й, а стоманата стърже в костите на ръката й. Кръвта потече по униформата й.
— Да ти го начукам! — Тя го заплю, защото й оставаше само това или да запищи.
Ганмарк се усмихна тъжно.
— Много мило предложение, но брат ти беше по̀ мой тип. — Мечът му излезе от раната и Монца падна на четири крака, дишаше тежко. Затвори очи, очакваше острието да се забие между раменете й, точно както при Бена.
Чудеше се дали ще боли много и дълго. Много може би, но едва ли продължително.
Чу как стъпките му се отдалечават по чакъла и вдигна глава. Ганмарк подпъхна крак под калвеса и го изрита към ръката си.
— Точка за мен. — Подхвърли меча и той се заби в тревата до нея с нежно поклащане. — Какво ще кажеш? Да играем две от три, а?