— Вземи това. — Тя му подаде кесия.
— Не съм тук заради парите.
— Вземи ги. Заслужаваш много повече. Това поне ще улесни пътуването ти.
Той се остави да натика кесията в ръцете му.
— Дано късметът да те следва — обади се Тръпката.
Дружелюбния кимна.
— Днес светът е направен от шестици.
— Дано тогава шестиците те следват.
— Ще ме следват, независимо дали ги искам. — Дружелюбния хвана заровете, уви ги внимателно в кърпата и ги прибра във вътрешния си джоб. Тръгна през безкрайния поток войници, минаващи над безкрайно течащата вода, без да поглежда назад. Насочи се към по-мизерната част на града на западния бряг на реката. Разсейваше се, като броеше крачките, които щеше да извърви до Талинс. Беше направил триста шейсет и шест от сбогуването…
— Господин Дружелюбен! — Той трепна и се обърна, ръцете му посегнаха към ножа и сатъра. Един човек се беше облегнал на един праг, ръцете му бяха скръстени, лицето му бе в сянка. — Какви са шансовете да се срещнем тук? — Гласът беше ужасно познат. — Е, ти разбираш от шансове повече от мен. Но съм сигурен, и двамата ще се съгласим, че са доста щастливи.
— Съгласен съм — отвърна Дружелюбния и се усмихна.
— Брей, имам чувството, че съм хвърлил шестици — каза човекът.
Майсторът на очи
Тръпката отвори вратата, звънчето издрънча и двамата с Монца влязоха. Вътре беше мрачно. Светлината влизаше през единствения прозорец и падаше върху мраморния тезгях, зад който се издигаха прашни рафтове. В дъното имаше голям стол с кожена подложка за главата и висяща над него лампа. Изглеждаше почти уютен, ако не бяха каишите, които трябваше да удържат седящия. На масата до него бяха подредени инструменти. Скалпели, игли, скоби, щипци. Инструменти на хирург.
Едно време щеше да потръпне от тази гледка — и да потвърди с това името си, но не и сега. Беше научил урока от изваждането на окото. На света вече не бяха останали по-големи ужаси. Усмихна се, като си представи колко уплашен щеше да е преди. От всичко и от нищо. От усмивката раната под бинтовете го засмъдя и затова престана да се усмихва.
От една странична врата излезе някакъв мъж и потри нервно ръце. Дребен, тъмнокож, с притеснено лице. Тревожеше се, че сигурно ще го оберат, с оглед на настъпващата армия. Всички в Пуранти се притесняваха. Освен Тръпката. Той почти нямаше какво да губи.
— Сър, мадам, какво ще обичате?
— Ти ли си Скопал? — попита Монца. — Майсторът на очи?
— Аз съм. — Той се поклони малко нервно. — Учен, доктор и хирург, специализиращ в зрението.
Тръпката почна да маха бинтовете.
— Става. Защото аз загубих окото си.
Хирургът се размърда.
— Не говори така, приятелю! — Приближи се към светлината от прозореца. — Не казвай, че си го изгубил, преди да погледна. Ще се смаеш, ако разбереш какво може да се постигне! Науката скача напред всеки ден!
— Скача значи?
— Да, с гигантски скокове. Връщал съм частично зрение на хора, които вярваха, че ще са слепи за цял живот. Наричали са ме магьосник! Представяте ли си! Наричали са ме…
Тръпката свали последния бинт, пристъпи напред и обърна към него лявата страна на лицето си. От студения въздух кожата му изтръпна.
— Е? Какво мислиш? Науката направила ли е чак толкова гигантски скок?
— Извинявам се — каза мъжът. — Но не се бойте, имам страхотни открития и в областта на заместителите!
Тръпката направи още половин крачка напред и се надвеси над него.
— Да ти изглежда, че се страхувам?
— Ни най-малко. Просто… ъъъ… — Скопал прочисти гърло и тръгна към рафтовете. — В момента окулярните протези…
— К’во?
— Изкуствено око — каза Монца.
— О, това е много, много повече. — Скопал свали от един рафт поднос с шест сребристи метални топчета. — В орбитата се намества перфектна сфера от отлична мидърландска стомана. — Извади и една кръгла табла и я завъртя показно. Беше покрита с очи. Сини, зелени, кафяви. Блестяха като истински, някои дори имаха изрисувани червени нишки в бялото. Въпреки това на Тръпката му приличаха на сварени яйца.
Скопал махна самодоволно към стоката си.
— Между металната сфера и клепача се поставя подобно покритие, боядисано в перфектно съответствие с другото око. Покритията се износват и трябва да се подменят периодично, но повярвайте ми, резултатите са невероятни.