Фалшивите очи се взираха немигащо в Тръпката.
— Приличат на очи на мъртвец.
Настана неловка тишина.
— Да, когато са на дъската, но на живо лице…
— Мисля, че е добре. Мъртвите не лъжат, нали? Не ща повече лъжи. — Тръпката пристъпи към дъното на помещението, стовари се на стола и кръстоса крака. — Почвай.
— Веднага ли?
— Защо не?
— Стоманата трябва да преседи поне час-два. Покритията отнемат към две седмици. — Монца хвърли на тезгяха кесия сребърни монети и Скопал кимна смирено. — Ще наглася, каквото имам подръка, а другото ще е готово до утре вечер. — Запали толкова ярка лампа, че Тръпката трябваше да заслони здравото си око с ръка. — Ще се наложи да направя някои манипулации.
— К’во?
— Ще те реже — обясни Монца.
— То си е ясно. Нищо свястно в тоя живот не става без рязане.
Скопал разбута инструментите по масичката.
— Няколко шева и отстраняване на мъртвата плът…
— Да окастрим сухите клони, а? Съгласен съм. Да почнем на чисто.
— Да ви предложа лула?
— Да, по дяволите — обади се Монца.
— Давай я — каза Тръпката. — Писна ми от болка през последните седмици.
Майсторът се обърна и се зае с пълненето на лулата.
— Помня как ти отрязаха косата — каза Монца. — Беше нервен като агне преди първото стригане.
— Ха. Вярно.
— Виж се сега, нямаш търпение да ти сложат око.
— Един мъдър човек ми каза, че трябва да сме реалисти. Странно колко бързо се променяме, когато ни се наложи, нали?
Тя се намръщи.
— Не се променяй твърде много… Аз ще тръгвам.
— Защо? Не ти ли понася?
— Трябва да възобновя едно познанство.
— Стар приятел?
— Стар враг.
Тръпката се ухили.
— Още по-добре. Гледай да не те убият обаче, нали? — Отпусна се на стола и сам затегна каиша под брадичката си. — Все още имаме работа. — Затвори здравото си око. Светлината на лампата сияеше в розово пред клепача му.
Принцът на благоприличието
Великият херцог Рогонт беше устроил щаба си в имперската баня. Сградата беше една от най-величествените в Пуранти и хвърляше сянка над половината площад източно от стария мост. Но като по-голямата част от града и тя бе виждала по-добри векове. Половината фронтон и две от шестте колони бяха рухнали преди много години и камъните им бяха разграбени за съседни по-малки постройки. Напуканата зидария беше изпъстрена с трева, изсъхнал бръшлян и дори две упорити дръвчета. Може би баните бяха по-голям приоритет по времето, когато бе построена, преди Стирия да изпадне в нескончаема война. Щастливи времена, когато топлата вода е била най-големият проблем. Порутената сграда нашепваше за славни изгубени векове и показваше продължителния упадък на Стирия.
Не че на Монца й пукаше.
Умът й беше зает с други неща. Тя изчака пролука в маршируващите роти и закрачи през площада и нагоре по стълбите на банята, като се стараеше да поддържа наперената си стойка. Счупената кост на бедрото скърцаше в ставата и изпращаше вълни от болка право в задника й. Монца отметна качулката си и се втренчи в най-близкия страж, корав ветеран, широк колкото вратата, с белег на бледата буза.
— Трябва да говоря с херцог Рогонт.
— Разбира се.
— Аз съм Мон… Какво? — Очакваше, че ще трябва да се обяснява. Че ще й се присмеят. Че има шанс да я обесят на някоя колона. Но не и да бъде поканена.
— Вие сте генерал Муркато. — Мъжът изви уста в нещо като усмивка. — Очакват ви. Но трябва да оставите меча.
Монца се намръщи, докато му го подаваше. Щеше да е по-спокойна, ако я бяха изритали на улицата.
В мраморното помещение имаше голям мраморен басейн, ограден с високи колони, а водата миришеше на развалени яйца. Старият й враг, Великият херцог Рогонт, облечен в проста сива униформа, се взираше в карта, разположена на сгъваема масичка. До него стояха десетина офицери. Златните им еполети можеха да заемат цял трюм на кораб. Двама вдигнаха глави, докато тя заобикаляше басейна.
— Тя е — процеди някой.
— Мур… ка… то… — Произнесоха името й сякаш беше отрова. За тях си беше така. Правеше ги на глупаци през последните години, а колкото по-глупав е един човек, толкова повече мрази да изглежда глупав. „Генералът с по-малката армия винаги трябва да е в настъпление“, пишеше Фаранс. Затова тя приближи бавно, палецът на превързаната й лява ръка беше пъхнат под колана, сякаш това бе нейната баня и всички оръжия бяха у нея.
— И това ако не е Принцът на благоприличието херцог Рогонт. Добра среща, ваша предпазливост. Много благородна компания сте събрали за човек, който през последните седем години непрекъснато отстъпва. Е, поне днес не е така. — Монца направи пауза. — А, момент. Така е.