Опита се да помисли какво би казал Бена. Какво би направил, за да я накара да се почувства по-добре. Но вече не можеше да си спомни как звучеше гласът му. Образът избледняваше и вземаше най-доброто от нея със себе си. Представи си го като момче, много отдавна, безпомощно и болнаво. Трябваше да се грижи за него. Представи си го като мъж, усмихнат, как яздят нагоре към Фонтецармо. Все още се нуждаеше от нейните грижи. Знаеше какъв цвят бяха очите му. Знаеше, че около тях има бръчици от вечното му усмихване. Но вече не можеше да види усмивката му.
Вместо това виждаше с кървави подробности лицата на петимата, които бе убила. Гоба и как дърпа гаротата на Дружелюбния с премазаните си подути ръце. Мотис — как кашля розова пяна и се гърчи по гръб, досущ като кукла на конци. Арио, с ръка на врата, докато черната кръв блика от раната. Ганмарк, усмихнат и пронизан от огромния меч на Столикус. Верния, мокър и удавен, висящ на воденичното колело, не по-лош от нея.
Лицата на петимата убити и на двамата, които още не бе успяла да убие. Притеснителният Фоскар, все още младеж. И Орсо, разбира се. Великият херцог Орсо, който уж я обичаше като дъщеря.
„Монца, Монца, какво щях да правя без теб…“
Отметна завивките и спусна потни крака на пода. Нахлузи панталоните си и потръпна, въпреки че беше топло. Главата й кънтеше от започващия махмурлук.
— Какво правиш? — долетя хрипливият глас на Тръпката.
— Трябва да пуша. — Пръстите й трепереха толкова силно, че почти не можеше да запали лампата.
— Може би трябва да пушиш по-малко, не мислиш ли?
— Помислих. — Монца се засуети с торбичката хъск, мръщеше се на осакатените си пръсти. — И реших, че не е така.
— Сега е посред нощ.
— Заспивай тогава.
— Много вреден навик. — Тръпката се надигна, седна на ръба на леглото и извъртя към нея страната със здравото си око.
— Прав си. Ще взема да избивам зъбите на слугите вместо да пуша. — Взе ножа си и започна да дребни хъск в лулата. — Мога да ти кажа, не Рогонт не беше особено впечатлен.
— Доскоро и ти не се впечатляваше много от него. Май чувствата ти към хората се променят като вятъра, а?
Главата я цепеше. Нямаше желание да говори, още по-малко да се карат. Но в подобни моменти хората се хапят най-жестоко.
— Какво те тормози? — извика тя, макар вече да знаеше и да не искаше да го чува.
— Какво мислиш?
— Ами кажи. Аз си имам мои проблеми.
— Това, че ме заряза!
— Зарязала съм те?!
— Тази вечер! Долу при отрепките, докато ти се кипреше със Закъсняващия херцог!
— Да не мислиш, че аз съм подреждала шибаните маси? — озъби се Монца. — Той ме накара да седя там, за да изглежда по-престижно.
Настъпи пауза. Тръпката сви рамене и обърна глава настрани от нея.
— Е, аз определено не мога да помогна в изглеждането добре.
Тя потръпна раздразнено.
— Рогонт може да ми помогне. Това е всичко. Фоскар е някъде навън, с армията на Орсо. Фоскар е… — Фоскар трябваше да умре, на каквато и да е цена.
— Отмъщение, а?
— Те убиха брат ми. Няма нужда да ти го обяснявам. Знаеш как се чувствам.
— Не. Не знам.
Монца се намръщи.
— Ами твоят брат? Нали каза, че Кървавия Девет го е убил? Мислех…
— Мразех шибания си брат. Хората го наричаха преродения Скарлинг, но си беше гадно копеле. Показваше ми как да се катеря, да ловя риба, гъдкаше ме по гушката и се смееше, когато баща ни бе наоколо. Когато го нямаше, ме риташе, докато не можех да дишам. Казваше, че съм убил майка ни. Само защото съм се родил. — Гласът му беше кух, без капчица гняв. — Когато чух, че е мъртъв, исках да се засмея, но плаках, защото така правеха всички. Заклех се да отмъстя на убиеца му, защото трябва да се спазва определено поведение, нали? Не исках да се излагам. Когато разбрах, че Кървавия Девет му е отрязал главата, не знаех дали да го мразя за това, или задето ми е откраднал шанса да го направя сам. Дали да не го целуна за услугата, както се целува… брат…
За момент беше готова да се надигне, да отиде до него и да сложи ръка на рамото му. След това окото му се обърна към нея, тясно и студено.
— Но ти ги знаеш по-добре тия неща. Целуването на братя.
Кръвта забуча внезапно в ушите й, по-зле от всякога.
— Какви бяха отношенията с брат ми си е моя шибана работа! — Осъзна, че размахва ножа, и го хвърли на масата. — Не се обяснявам на никого. И няма да почна да го правя с наемници!