— Трима мъртви — прошепна тя. — Остават четирима.
Арио залитна, главата му строши цветното стъкло, тялото му изби целия прозорец. Преобърна се и изчезна в нощта.
Бухалката се спусна в удар, който можеше да строши черепа на Тръпката като яйце. Но Сивокосия беше уморен и тромав и това го остави открит. Тръпката се наведе, изръмжа и завъртя тежкия меч. Острието се вряза звучно в синята предмишница на гиганта, отсече я чисто и се заби дълбоко в корема. От чукана плисна кръв и опръска лицата на зяпачите. Ръката с бухалката падна на земята. Някой изписка. Друг се засмя.
— Как го направиха?
Сивокосия закрещя, все едно го е заклещила врата:
— Мамка му! Боли! Ааа! Боли…
Посегна с цялата си ръка към корема, от който започваха да се изсипват черни вътрешности. Залитна напред, падна на едно коляно и продължи да крещи. Докато мечът на Тръпката не удари маската му с дрънчене и не прекъсна крясъците му. Гигантът падна по гръб, ботушите му се вдигнаха във въздуха, после тупнаха на земята.
Това беше краят на вечерните забавления.
Оркестърът доизкара няколко нестройни тона и музиката замря. От игралната зала долитаха крясъци, но на двора цареше тишина. Тръпката погледна трупа на Сивокосия. От разцепената маска течеше кръв. Гневът беше изчезнал внезапно, оставяйки го с боляща ръка, мокра от пот коса и нарастващ ужас.
— Защо все ми се случват подобни неща?
— Защото си много лош човек — каза Коска зад рамото му.
Тръпката усети как пред лицето му минава сянка. Тъкмо вдигаше поглед, когато едно голо тяло се стовари по глава в кръга и оплиска и без това слисаната тълпа с още кръв.
Това е забавление
Изведнъж всичко се обърка.
— Кралят! — изкрещя някой. Окървавеният кръг се изпълни с тичащи наникъде хора. Всички се надвикваха и пищяха. Мъжки и женски гласове, от които и мъртвите щяха да оглушеят. Някой се блъсна в щита на Тръпката и той отвърна инстинктивно, събори го върху трупа на Сивокосия.
— Това е Арио!
— Убийство! — Някакъв от гостите посегна за меча си, но един от оркестъра пристъпи хладнокръвно и разби черепа му с боздуган.
Още писъци. Дрънчене на метал. Една от гуркулските танцьорки разпори корема на някакъв мъж, който залитна, повърна кръв и в опита си да извади меча наръга стоящия до него в крака. Чу се трясък на стъкло и от прозорците на игралната зала излетя труп. Паниката и лудостта започнаха да се разпростират като пожар в сухо поле.
Един от жонгльорите хвърляше ножове, които летяха из двора и се забиваха в плът и дърво, еднакво опасни за врагове и приятели. Някой дръпна Тръпката и той го удари с лакът в лицето. Замахна да го довърши с меча, но видя, че насреща му е гайдарят Морк, с окървавен нос. Чу се силно избучаване и през сплетените тела премина оранжево сияние.
Писъците се извисиха в безумен хор.
— Пожар!
— Дайте вода!
— Направете път!
— Дръжте жонгльора!
— Помощ! Помощ!
— Рицари на Тялото, при мен! При мен!
— Къде е принцът? Къде е Арио?
— Някой да помогне!
— Назад! — изкрещя Коска.
— А? — Тръпката се огледа объркано. От тъмното долетя нов нож и се изгуби сред блъскащите се тела.
— Назад! — Коска пристъпи настрани, за да избегне нечий меч, измъкна от бастуна си дълго и тънко острие и прониза ловко мъжа в гърлото. Замахна към друг, пропусна и за малко не уцели Тръпката. Един от спътниците на Арио на свой ред щеше да го прониже. Гурпи изникна зад него и размаза главата му с лютнята. Инструментът се строши, а брадвата вътре разсече рамото на мъжа и го събори на земята.
Избухна нов пламък и хората се заблъскаха още по-отчаяно. Тълпата внезапно се раздели и Невероятния Ронко се устреми към Тръпката. Тялото му гореше с бял пламък, като на някакъв дявол, излязъл от ада. Севернякът отстъпи и го изблъска настрани с щита си. Ронко се блъсна в стената и отскочи, хвърляше капки течен огън. Хората опитваха да избягат, а оръжията удряха безогледно. Пламъците се разпростряха с пукане по изсъхналия бръшлян, плъзнаха по дървената стена и окъпаха претъпкания двор с трепкаща светлина. Някъде се строши прозорец. Заключените порти трещяха, натиснати от опитващите да избягат хора. Тръпката угаси пламъците по щита си в стената. Горящият Ронко се търкаляше по земята и пищеше като врящ чайник. Пламъците хвърляха проблясъци по маските на гостите и изпълнителите и Тръпката виждаше навсякъде чудовищни лица.