Нямаше време за размисъл. Сега беше важно само кой ще живее и кой ще умре. Той нямаше намерение да се присъединява към втората група. Отстъпи, като се придържаше към стената и отблъскваше напиращите мъже с опърления си щит.
Двама от стражите с нагръдници си пробиваха път през тълпата. Единият съсече Барти, а може би Кумел, беше трудно да се различи кого, и при обратното замахване отнесе част от черепа на един от антуража на Арио. Мъжът залитна с писък, хванал главата си с ръка. Черната кръв се стичаше по пръстите, златната маска и надолу по лицето. Барти или Кумел, който беше останал, заби ножа си в тила на мечоносеца, чак до дръжката, след което изпищя, защото от гърдите му щръкна острие на меч.
Друг брониран телохранител се насочи към Тръпката с вдигнат меч, викаше нещо на езика на Съюза. Нямаше значение какво говореше, защото убийствените му намерения бяха очевидни и Тръпката нямаше да му остави първия удар. Той изръмжа и замахна, но мъжът се наведе и мечът му се удари в нещо друго, месесто. Гърдите на някаква жена, която залиташе покрай него в този момент. Тя падна до стената, а писъкът й се превърна в гъргорене. Половината маска беше отчупена, окото й се взираше в него, а от устата и носа й течеше кръв, надолу по бледата шия.
В двора цареше лудост, осветена от разпростиращите се пламъци. Нощно бойно поле, но без страни, без смисъл и без победители. Тълпата прегазваше тела — живи и мъртви, съсечени и окървавени. Гурпи вършееше с остатъците от лютнята. Дори не можеше да замахне добре, защото брадвата бе оплетена в струни и летви. Един от стражите го съсече, кръвта изглеждаше черна на светлината на пламъците.
— Пушалнята! — изсъска Коска и намушка някой на пътя им. Май беше един от жонгльорите, но в целия хаос беше трудно да се каже. Тръпката се шмугна през прага след стария наемник и двамата опитаха да затворят вратата. Нечия ръка се провря през отвора и се вкопчи в рамката. Тръпката я удари с дръжката на меча си и тя се дръпна. Коска успя да заключи и хвърли ключовете в стаята.
— Сега какво?
Старият наемник го изгледа с трескав поглед.
— Защо мислиш, че знам шибания отговор?
Помещението беше дълго и тясно, осеяно с възглавници и преградни пердета, осветено от трепкащи лампи. Миришеше на сладникав хъск. Звуците на насилие, идещи от двора, бяха приглушени. Някой похъркваше. Някой се подхилваше. До отсрещната стена стоеше мъж с маска с клюн, с лула в ръце и щастлива усмивка на лицето.
— Ами другите? — изсъска Тръпката.
— Мисля, че вече сме всеки за себе си. — Коска опитваше да избута един скрин до вратата, която се тресеше от удари. — Къде е Монца?
— Няма ли да влязат през игралната зала? Няма ли… — Нещо се разби в прозореца и разпиля стъкла в помещението. Тръпката се дръпна в сумрака, сърцето му биеше така силно, че отекваше в черепа му като чук. — Коска? — Само пушек и мрак, трептящи пламъчета на лампите и премигваща светлина от прозорците. Оплете се в някаква завеса и я изтръгна от закачалката. Пушекът дразнеше гърлото му. Пушек от хъск вътре и от пожар навън. Все повече и повече. Въздухът се беше замъглил.
Чуваше гласове. Удари и писъци отляво, сякаш побеснял бик блъскаше къщата.
— Заровете ми! Заровете ми! Копелета!
— Помощ!
— Извикайте някого!
— Горе! Кралят! На втория етаж!
Удряха вратата с нещо тежко и тя се тресеше. Някой се приближи към него.
— Извинете, може ли… — Тръпката го удари с щита и тръгна напред, към стълбите. Монца беше горе. На горния етаж. Чу как вратата се строши и в замъгленото помещение започнаха да се изливат фигури с бляскащи мечове. Един от мъжете посочи към него.
— Натам! Ето го!
Тръпката сграбчи една лампа с ръката с щита и я хвърли. Пропусна мъжа, но уцели стената. Стъклото се счупи и изпръска завесите с горящо масло. Хората се пръснаха, един запищя, защото ръката му бе подпалена. Тръпката побягна навътре в къщата, спъваше се в масички и възглавници. Усети как нечия ръка го сграбчва за глезена и я посече с меча. Залитна през сенките към врата, от чийто процеп долиташе лека светлина. Отвори я с рамо, очаквайки всеки миг да го пронижат в гръб.
Започна да изкачва витите стъпала по две наведнъж, дишаше тежко. Краката го заболяха, докато стигне стаите, където гостите правеха секс. Или шибаха, в зависимост от израза. По тапицирания коридор се зададе някакъв мъж и почти го блъсна. Двамата се взряха в маските си. Още едно от копелетата с лъскавите нагръдници. Хвана рамото на Тръпката с лявата си ръка и посегна да измъкне меча си, но си удари лакътя в стената.
Тръпката го прасна с глава инстинктивно и усети как му чупи носа с чело. Нямаше място за меча. Удари го с ръба на щита по бедрото, след което с коляно в топките и го засили надолу по стълбите. Продължи напред, без да спира. Закашля се.