Всички освен Шенкт.
— Отмъстете — каза той.
— Ще отмъстя! — Орсо удари облегалката на престола си с юмрук. — Бързо и ужасяващо.
— За бързо не мога да обещая. Ужасяващо — да.
— Тогава нека да е бавно, помитащо и безмилостно.
— Може да се наложи да навредя на ваши поданици и собствеността им.
— Каквото е необходимо. Искам главите на извършителите. На всеки мъж, жена и дете, които са замесени. Прави каквото трябва, но ми донеси главите им.
— Ще ги донеса.
— Какъв аванс искаш?
— Никакъв.
— Съвсем никакъв?
— Ако свърша работата, ще ми платите сто хиляди за извършителя и по двайсет хиляди за съучастник до максимум от четвърт милион. Това е цената ми.
— Доста висока! — изписка камерхерът. — Какво ще правиш с толкова пари?
— Ще ги броя и ще се смея, защото богаташът не трябва да отговаря на въпросите на идиоти. Няма да откриете работодател, който е останал недоволен от мен. — Шенкт кимна към коленичилата тълпа. — Разбира се, може да платите по-малко, на по-нисшите.
— Ще го направя — отвърна Орсо. — Ако някой от тях открие пръв убийците.
— Тези условия ме устройват, ваше превъзходителство.
— Добре — изръмжа херцогът. — Тръгвай. Всички тръгвайте! Донесете ми отмъщение!
— Свободни сте! — извика камерхерът.
Убийците се надигнаха с шумолене и тракане. Шенкт се обърна и тръгна към големите врати, без да бърза и без да гледа нито наляво, нито надясно.
Един от мъжете препречи пътя му. Тъмнокож, среден на ръст, но широк като врата. Здравите мускули издуваха шарената риза. Дебелите му устни се извиха.
— Ти ли си Шенкт? Очаквах повече.
— Моли се на който господ вярваш да не видиш повече.
— Не се моля.
Шенкт се приближи и прошепна в ухото му.
— Съветвам те да започнеш.
Кабинетът на генерал Ганмарк беше обширен според общите стандарти, но доста претъпкан. Над камината се мръщеше прекалено голям бюст на Ювенс. Плешивината на темето му се отразяваше във великолепно огледало от визеринско стъкло. От двете страни на бюрото се извисяваха две монументални вази. Стените бяха отрупани с картини с лъскави рамки. Хубави картини. Твърде хубави, за да са сгъчкани по този начин.
— Впечатляваща колекция — каза Шенкт.
— Това е Колиер. Щеше да изгори заедно с имението, в която я открих. Тези две са на Насурин. Тази на Орхус. — Ганмарк ги сочеше изискано с пръст. — От ранния му период, но е ценна. Тези вази са подарък на първия император на Гуркул, преди стотици години, и някак са се озовали в едно имение близо до Каприл.
— А оттам — тук.
— Опитвам да спася каквото мога — продължи Ганмарк. — Може би когато Кървавите години свършат, Стирия ще е запазила някои от съкровищата си.
— Във ваше притежание.
— По-добре при мен, отколкото да изгорят. Започва сезонът на кампаниите и сутринта тръгвам, за да обсадя Визерин. Сражения, плячкосвания и пожари. Походи и отстъпления. Естествено, глад и болести. Осакатявания и убийства. Всичко, случващо се с ужасяваща случайност. Колективно наказание. На всички, за нищо. Война, Шенкт, война. А като помисля, че някога мечтаех да съм почтен. Да върша добро.
— Всички мечтаем за това.
Генералът повдигна вежда.
— И ти ли?
— Дори аз. — Шенкт извади ножа си. Гуркулски нож за дране, малък, но страшно остър.
— Успех тогава. Най-доброто, към което мога да се стремя, е да… намаля загубите.
— Живеем в тежки времена. — Шенкт извади парче дърво от джоба си. В единия край вече се оформяше кучешка глава.
— Не са ли все такива? Вино? От личната изба на Кантейн.
— Не.
Докато генералът си наливаше вино, Шенкт започна да дяла. Стърготините падаха около ботушите му на пода. Предните крака постепенно придобиваха форма. Не беше чак такова произведение на изкуството като предметите наоколо, но ставаше. Имаше нещо успокояващо в движенията на острието и отделянето на стърготините.
Ганмарк се наведе до камината, взе ръжена и разръчка огъня, без изобщо да има нужда.
— Чувал ли си за Монцаро Муркато?
— Капитан-генерал на Хилядата меча. Изключителен командир. Чух, че е мъртва.
— Можеш ли да пазиш тайна, Шенкт?
— Пазя стотици.
— Разбира се. Разбира се. — Ганмарк си пое дъх. — Херцог Орсо нареди смъртта й. Нейната и на брат й. Победите й я бяха направили популярна в Талинс. Прекалено популярна. Негово превъзходителство се притесни да не узурпира трона, както правят наемниците. Не си изненадан?
— Виждал съм всякакви убийства и всякакви мотиви.